автор: Narwal

Свежият вятър и лека прохлада известиха настъпването на новия ден. А всеки нов ден край Босфора е необикновен. Човек би казал, че тук за ден се случват събития, които другаде биха се случили за цяла година. Това чужденецът не би го разбрал и би дал някакво мижаво и невярно обяснение на този феномен. Но хората, живеещи в Константиновия град от векове знаеха, че тук има една тайна. Константинопол беше място избрано от Бог! Не само защото тук дефилираше като на парад целият свят със своите красоти.
Не само защото от тук започваше и завършваше всяко смело начинание. Не само защото славата и позорът, винаги където и да обикалят по света накрая хвърляха котва в Златния рог, а защото тук живееше една приказка! Една принцеса надарена с неземна красота и ангелско сърце. Колко тривиално казано наистина – че къде има принцеса, която да не е красива или да няма ангелско сърце – та тя не би била принцеса. Красотата е дар само за принцесите, а добротата е лукс, който само една принцеса може да си позволи. Колко пъти съм чувал това! Но това не е най-лошото! Най-лошото е, че неведнъж съм се убеждавал в правотата на този цинизъм.
Разликата тук е, че тази принцеса е ПРИНЦЕСА ИМЕННО ЗАЩОТО Е КРАСИВА И ДОБРА, А НЕ ОБРАТНОТО. Колкото и странно да звучи имало едно време, в което за да бъдеш БОГОИЗБРАН е трябвало да имаш качества, доказани пред ХОРАТА. Странно нали! Но нали затова е приказка!
За да разбере читателят този парадокс би трябвало да знае какво е това море и колко сърдито и страшно може да бъде то – особено такова едно море, което дори е наречено „ЧЕРНО”. Морето не е просто обем от водна маса. Който е бил в него знае, че не е! Морето е жив организъм. Много често старите моряци „говорят” с него на някакъв странен език. Истината е, че те кой знае защо се разбират!А Черно море просто не допуска някой да не го „разбира”- то се сърди страхотно.И езикът му е един страшен !Не го ли знаеш – стой далеч от него!
А Босфорът – това е спасението за бедствуващите кораби! Босфорът е вратата извън ЧЕРНОТО МОРЕ и към НЕГО!Но винаги той е КРАЙНА ЦЕЛ на една морска битка – битката да останеш жив сред бушуващия ад на млечно бяла пяна!
И тук милата принцеса посрещаше и изпращаше корабите, които като бели лебеди минаваха пред красивия и арков прозорец! Вятърът изпълваше платната им. Мачтите леко се полюляваха насам-натам, а флаговете – те танцуваха и сякаш викаха „Здравей! Здравей!” , „Аз отново успях да се върна! Колко е хубаво, че те виждам пак!”
Беше зима и студен вятър вилнееше на Север! Черното море беше не само сърдито – то беше бясно. Корабите се връщаха бързо към Босфора и от там на юг – да се скрият да се спасят от бурите. Много е жестоко да загиваш в ледена вода! По-добре на ешафода или на бесилката отколкото в ледено море с вълни биещи като тежки юмруци. Принцесата познаваше всеки кораб, всеки моряк минал някога под нейния прозорец. Гледаше ги с тревога. Дали всички са там? Не липсва ли някой? А те? Те всички гледаха да я видят НЕЯ! Дали и този път ще им се усмихне! Дали ще им махне! Странни създания са моряците! Живеят с поверия и вярват на поличби! Но хубаво e да ти се усмихне все пак ЕДНА ПРИНЦЕСА! Тогава и морето и вятърът утихват. Сили изпълват тялото ти! Надежда изпълва сърцето ти! Усмивка изпълва лицето ти! И вече морето не е страшно.
Но днес денят беше особен.Един кораб се беше устремил на Север! Срещу вятъра! Срещу бурята! Срещу разума! Срещу съдбата! Срещу Божията воля! И гордо пореше синята пътека на пролива към Черното море!
Сърцето на принцесата се сви. Тя излезе в цял ръст на арката на двореца. И впери поглед към този безумец. Думите и излизаха от дълбините на душата и. Излизаха без да помръдват устните и.
- Кой си ти? Къде отиваш? Знаеш ли какво те чака там? Спри се! Спри се! Чуваш ли! Омръзна ли ти животът?
Изведнъж в ушите и прозвуча нежен глас, който също излизаше от дълбините на една душа.
- Аз отивам там където ме води дългът. Щастлив съм, че успях да те видя. Сега и Адът не е страшен.
- Не може да бъде. Адът е страшен и никой не е щастлив да отиде в него.
- Не може човек да влезе в Рая преди да е влязъл в Ада! Не можеш да видиш щастието, ако не си страдал. Не може, човек да живее в мир със съвестта си, ако живее в страх.
- Но ако отидеш там просто няма да живееш.
- Напротив! ЩЕ ЖИВЕЯ ЗА ДА ТЕ ВИДЯ ОТНОВО!
Принцесата напрегна поглед и видя на кърмата на кораба фигурата на стар морски вълк. Кожата на лицето му беше обрулена от ветровете. Тялото му беше тромаво , но стабилно на люлеещата се палуба. Ръцете му бяха груби, но силни. Стойката му издаваше суровост и решителност на характера. Единствено, което издаваше неговата слабост бяха очите. Невероятно сини и влажни като на дете. Те се бяха вперили към арката на прозореца като към икона на Божията майка. Да в тях имаше страх. На думи човек лесно може да излезе смел и решителен, но с очи – никога. Никога не можеш да настроиш очите си така, че да не трепнат пред опасността. Тези очи бяха видели много. Познаваха целия свят. Познаваха и радост и неволи. Но най-много от всичко познаваха неправдите. И кой знае защо не искаха да се примирят с тях. Те знаеха, че няма щастие в предателството и малодушието. Но знаеха също, че лесно могат да бъдат затворени от силите на мрака. И в същото време те бяха величествени, божествени, омагьосващи.
Принцесата свали лекото си синьо шалче и го плъзна по вятъра.
- Вземи го- каза тя - И твой дълг е да ми го върнеш!Ще го чакам!