автор: CheGuevara

ДОСИЕ 11 : КАЗАНОВА

Не умрях след раздялата с Индианеца.
Просто заключих сърцето си. Или по-скоро – изгубих сърцето си някъде там, в Латинска Америка.
Останаха първосигналните усещания на тялото за щастие, но никога повече душата ми не откликна на друга душа.
Краткотрайните ми срещи с Казанова носеха вкуса на тръпчиво, силно вино, което ни прави по-живи, кара ни да се радваме на дребните неща от живота...
Все пак , човек има нужда и от това.
Но нищо повече, нищо повече...