автор: Izabella

-Изгрев,
който постила златните си пътеки.

-Да ме достигнеш.
-Да те достигна.
-И моите устни.
-Ухае на кафе.
-И обещание
за заедност.
- А животът ни -
като кратко сънуване е
-За
ЛУНТИЦИ.
-В тишината на нищото
и притихнали длани.
- Утрото ражда жаждата си,
с нас да си поиграе.
- В партия шах,
но не за двама.