автор: jantreya

Този град е символът на лято.
Другите сезони са излишни.
Лятото облича аромата
на узрели праскови и вишни.
Лятото е символ на морето.
Пясъците тихичко завличат
чувствата към залива,където
хората се втурват да обичат.
Този град живее чрез прибоя,
слънцето и пръските солени
и илюзията,че е твоя
тази красота и настроение.
Този град след лятото заспива
и сънува следващото лято.
Образите от съня са живи
и се отразяват в тишината.
Аз живея в другите сезони,
в стъклената къща на небето.
Ходя бавно за да не отроня
късче светлина от стъкълцето
на примрялото от болка слънце.
Дишам леко за да не угасне
пламналото му в дланта ми зрънце,
с тайната надежда да порасне.
Толкова е хубаво да чакаш
лятото отново да се върне
и градът, по лятному разплакан,
временните хора да прегърне.