автор: vesan

Не ти се карам, миличко! Сгреших!
Та кой на седемнайсет не греши,
кой може да е млад и да е тих,
спокоен и послушен. Да реших,
че вече прекаляваш, ала знам,
не си виновна, че сега лудее
в теб бунта млад. Как искам да ти дам
закрила, мъдрост, ала ти копнееш
по-бързо да откриеш този свят,
дори когато той е неприветен.
Защото си сега разцъфнал цвят
и слънцето за тебе днес ще свети.