автор: LeoBedrosian

- Ай ем но лагидж - опитвам се да обясня с оскъдния си английски, че ми няма багажа на една руса, синеока прелест.
Бистрите сини очи ме съжалиха мигновено, а добре оттрениран глас издекламира:
- Съжалявам господине, но вероятно искате да кажете, че багажа ви е загубен? - Това го разбрах веднага и усетих как червенина залива лицето ми. Знаех, че гафовете с англииския ми са неизбежни.
- Йес, извинете ме за моя лош език. - оправдах се, но усмихнатото пренебрежение от среща тутакси ме обезоръжи. Знаех, че червения цвят на лицето издава неопитността ми във всяко едно отношение.
- Няма проблем, попълнете тази бланка. В срок до четиридесет и осем часа ще се постараем да открием багажа ви. - русокосата побутва бял лист и химикалка с надпис "Летище Копенхаген". Взимам ги и започвам усилено да гриза края на химикалката в опит да се преборя с въпросите. Поглеждам с надежда за помощ към симпатичната служителка и за моя радост тя придърпва обратно бланката към себе си.
- Име, номер на полета, от къде пътувате, коя е крайната ви дестинация? - опитвам се да подържам деловото й темпо и казвам което знам. - Адрес и телефон за връзка - казвам адреса на Пепо - Номер на бельото ... ?
Хопа, това не го очаквах. Не знам какво е било изражението ми при последния въпрос, но сигурно съм бил съвсем втрещен и объркан защото не успях да отделя и дума.
- Сладък, сигурно си загубил и бельото си заедно с багажа и нашето летище ще ти подсигури друго - загърбва официалния тон красавицата, като скъсява взривоопасно дистанцията навеждайки се.
- Да кажа ли и какъв цвят боксерки предпочитам? - окопитвам се и решевам да премина в атака. Ето, че и английския изведнъж ми потръгва - Всъщност можеш да ми предложиш нещо - вече влизам в ритъм - Нека да бъде като твоето.
- Аз не нося бельо - а казват, че скандинавките били студени и без чувство за хумор.
- Тогава и аз не искам, защо да губим само време в излишно събличане. - усещам, че изпускам издайнически флуид, насочен към деколтето й.
Тя отбелязва нещо в бланката и ми я подава за подпис.

Два месеца по-късно се излежавам в едно канапе пред телевизора в квартирата на Пепо, допивам кутия "Туборг" и съжалявам, че тогава не си поръчах бельо. Лятото в Дания не се оказа толкова топло, колкото си го представях.