Кръстовището безпощадно
затвори своите посоки.
От всяка бариера
ми се плези:
„До тук си!
Повече
не може.“
Кръстопътят садистично
оставя ме без изход.
С бясна скорост.
се завъртам.
В друго
измерение
отлитам.
Ще се върна обновена,
къпана във обич.
В светла, бяла
надпревара
всичките
пътеки
ще ме викат.