Годината е някъде преди Христа. Коя точно, не си
спомням. Римските легиони са пред стените на древния
Филипопол. Най-страшната армия на света пред стените
на Филиповия град. Обсадена, крепостта на трихълмието
отдавна би паднала, ако на намиращия се в съседство
най-висок от седемте хълма не се намирала малка група
смелчаци, от същите траки, възпяти за смелостта си в
Омировата "Илиада", а в същото време с нежни и
лирични души като митичния Орфей, живял малко по на
юг.
Тази малка армия от самоотвержени защитници на
града извършвала непрекъснати набези по римската
войска и после бързо се изнасяла обратно на
непревзимаемия хълм. В разултат на набезите римляните
останали без стенобойни машини и легионите им
оредявали въпреки непрекъснатите попълнения. Тогава
военачалникът им решил да смени тактиката - първо да
унищожи защитниците на хълма, а после да превземе
укрепения град. Почти цялата римска войска обсадила
хълма и започнала непрекъснати атаки. Въпреки
значително по-малкия си брой защитниците се били
храбро и не се предавали. Сраженията продължавали с
месеци, на хълма отдавна вече нямало провизии.
Римляните разредили атаките, но не пропускали и пиле
да прехвръкне през обсадата.
Една слънчева зимна сутрин римляните видяли да се
показва огромен тракиец, краката му се преплитали от
изтощение, с последни сили извадил меча си и се
пронизал сам, след което паднал от скалите. След
няколкодневно прекъсване легионите боязливо тръгнали
нагоре по тесните пътеки. Очаквали всеки момент да се
изсипят върху им лавини от стрели, копия и камъни. Но
този път всичко било по-различно. Върхът ги посрещнал
с гробовна тишина и мъртвите тела на всички
защитници. Те предпочели да умрат, но да не станат
роби. Тогава се понесло от уста на уста: "Адски хълм,
адски хълм". Такова останало името на хълма през
вековете, като даже турците не го променили, само го
превели: "Джендем тепе".
Записал: Aleko