автор: betina

Не си наричам
падащи звезди,
не търся
четирилистни детелини.

Не плюя в пазва,
не кръстосвам пръст,
щом черна котка
пътя ми премине.
Безсмислено
се срутва всеки план
по моите капризи
нареден.
Уж правя сметки,
хвърлям пасианс,
но зная -
на съдбата
съм във плен.
Подвластна съм
на всеки полъх тих
на вятъра съдбовен –
трепетлика...
Живях и ядох,
хляб и вино пих...
Сега –
каквото
Господ
ми повика...