автор: lorsa

Колко му е-просто ръкостискане,
най-тънката струйчица пот изтече се-
не е любов, (а сякаш ми се искаше...)
това е най-обикновено срещане,
най-нелепо скръцване със зъби
от награпавялата случайност,
това е стол за престаряло влюбване
и език прехапан от... неказаност.
Не е любов-тя чака те в колата;
тя спи на бархетната ти въглавница
и чопли семки в стаята на майка ти
(чудесна сламка си, в море удавници!)
Тя знае всяка капка по челото ти-
попива я с парче от своя делник,
завива се с мъглата над леглото ти...
Посрещна птиците.
До тебе.
В Мелник.
Не пита даже АЗ какво ли знача-
дъвка за диабетик (без захар),
или дефектна гумена играчка...
а може би инфекция в стомаха?
Безкрила пеперуда в бяла паяжина,
или къртица, зяпнала небето?
Дори да съм милувка на прокажница-
не съм любов!
(... и пускаме ръцете)
И всяка друга дума е излишна-
(като зърно кафе във чаена чаша)
Възпитано ръкува своята "бивша".
Пали колата!
Не е любов... а плаши!
Какво пък! Поздравихме се секундно
(а обля ме дъх на минали години)
Ръцете ми жигоса. И си тръгна.

Ако пак те видя...
Само ще ти кимна.