автор: dimension

Когато сетивата ти
лепнат по мене -
гладни, жадни и алчни
и, като за последно,
в ненасита ме стенеш,
гледай ме!

Как вървя от
Плутон към Венера
(във всичките смисли)
- плисната и неистова,
тежък грозд как наливам
и се сипя - талк звезден,
гледай ме!

Когато потта ти
размива моите гънки
и амнистирам от разума,
как пространства огазвам,
щом ме свириш на скъсани глътки,
и на дъха ти дъгата поемам,
гледай ме!

Аз съм стих
от начупени писъци.
Гледай ме,
докато избледнее
цветът на очите ми!

Гледай ме
как върха на ключ сол-а
превземам!

Гледай ме,
докато разхвърлям
предсмъртно докрай
цветовете си!

И ме гледай,
и гледай,
и гледай,
докато заспиваш,
с отломка стихия
в ръцете си!