автор: galina

Да, момче, виждам твоята аура
и в очите усмихнати, кодове тайни чета.
Да захвърля "бумагите" и прашните думи?
Не, не искай, не искай от мене това!
Ти не вярваш на думи, ти ме пиеш с очи...
Да потичаме, казваш, по безлюдния плаж?
Е, добре, да потанцуваме заедно
сред безумния ритъм на полудели вълни.
Без излишни метафори, само с поглед и жест,
във душата ми, книга прокъсана,
пишеш своя слънчев куплет.
Да, момче, имаш време да учиш,
как се пада и става, как се гледа напред...
Не, момче, нямам време да питам,
просто...идвам със теб!