Някога. В едно забравено планинско село. При едни забравени хора
Сняг. Планински урви, сред тях сгушено село.
Мъждукащи светлини. Дим от комините.
Привечер. Излайва унило куче, ей тъй за да размърда заснежената тишина. Агонизиращо изквичава поредното прасе. Пак е тихо. Тук-там гумени ботуши проправят пъртина измежду затрупаните къщурки. Изскърцва несмазана панта, а от вътре се чува весел глъч. Вратата изтропва и пак е тихо.
Планинския вятър вие измежду зимната гола гора и пее песен за пияни таласъми и весели бабини караконджули. Утихва и селото пак замира в предколедно очакване.
Ято гарвани. Прелитат и изписват коледни пожелания върху голите клони на гората. Тишината е подгонена от зловещото им грачене. След кратка крамола ятото се вдига по сигнал на старшия гарван и полита към усоето. Тишина.
Мракът лепне осезаемо по надвисналия сняг от стрехите. Балканският рид чезне в падаща нощна мъгла. Облак поглъща пълна луна. Прозорците на затрупаните къщици заспиват един подир друг.
Пет дни до Коледа...