автор: Zvon

Замъкът Елсинор. Огромна и мрачна каменна зала. Лека глъч, предхождаща винаги важните неща, които ще случат. Камерата показва познатата ни лица от финала на Хамлет - Хамлет и Лаерт с шпаги, готови за борба. Кралят и Кралицата заемат местата си. Започва новият финал на класиката, изцяло издържан в модната линия - "Всяко слово за рекламата, всяко слово за печалбата!"

Кралят:
За всяко майсторско туше на Хамлет
по чаша вино -
Мавруд рубинен
от избите на Станимъшко!
И нека залп се чуе
от тук до Павликени
от всичките мортири казанлъшки!
Да го приветстват и фанфари
с химн на композитора Абрашев!

Бият се.

Хамлет
Удар!

Лаерт
Отбит!

Хамлет
Съдии, прецене!

Озирик
Да има удар и
то сериозен.
Следата му е видна,
дори и крем на Лореал
не би успял да я прикрие.

Кралят
Спрете! Да пием!
За твое здраве, Хамлет!
В чашата ти,
родена от дъха на чешки стъклодув,
работник - ударник в завода Дечин,
аз пускам пръстен - уникат на Гучи.
До дъно пий и твой е!

Зад сцената се чуват фанфарите на Абрашев и тътнеж от изстрелите на мортири.

Кралицата
Ела при мене, скъпи сине!
Тъй както сгорещената земя
напечена от зноя летен
попива всяка капка дъжд внезапен,
така потта от твоето лице
аз ще попия със салфетка от Белана.
Дебел си, сине, и се потиш като хамалин,
понесъл в юлски ден роял Петрофф.
Навярно не познаваш вълшебството
на деото Нивея,
що гони всяка пот досадна
от изгрев сълнце,
чак до мрак безлунен.

Хамлет
Мамо, стъжнен е днешният ми ден!
Погина вече младостта ми,
нетрайна като жар.
По дискотеки и
по кръчми оповръщани
отмина пролетта ми.
Линееше умът ми,
покосен от филоксера.
Английски не научих -
не знам какво е мениджъмънт,
а от PR - представа нямам.
CV-то ми е пусто
като паничката на просяк.
Мамо, ти ги забърка тез лайна!
Защо не ме записа
в частната езикова гимназия,
чието име е "Уилям Шекспир",
а телефонът й
изсписва се сега върху екрана?

Глас зад кадър: МТел - гласът на Шекспир, 30 ст. на минута!