автор: 0805

На regina, заради Писмото на Герда


След толкова вечност получих писмо.
със сняг е покрито, с бели кристали,
уж ледено някак, но... странно защо
боли ме писмото, ръцете ми пари.
Напомня ми някой. С красиви очи,
с усмивка от лято и рокля от рози.
Снегът цяла вечност над мене вали,
но тупка под него душата ми още.

Аз дълго пътувах. Къде ли не бях,
кого ли по пътя си странен не срещнах –
с разбойници плаках, със птици се смях,
нощувах в хралупи, вечерях с елени.
Сега съм в Двореца. Красиво е тук,
просторно и бяло, и толкова... северно.
И, да – тишината е тъжният звук
на забравени птици, под стряхата гнездили.

Днес получих писмо. Със дантели от сняг.
Но на хиляди думички то се разпръсна.
Заваляха очите ми – как, не разбрах...

Герда, любима, при теб се завръщам.