Тази любов всепоглъщаща и погубваща,няма ли край?
Обичам те макар и такав жесток,безразличен и суров.
Немога да те мразя и това опитах,
докато пред себе си отричах тази невъзможна любов
Опитах да се откажа от теб,но нямах сили и по скоро се отказвах от себе си като човек и се мразя за това.
Ти си като отрова без лек,която бавно във вените ми тече.
Влива се в сърцето ми,но не ме убива,а към ада ме влече.
Потъвам все повече в дълбините на твойто безразличие
Приятелските ръце не хващам,нямам сили сама да се преборя с теб.Не виждам никакав край на това изтезание,дори и той да бъде лош.Вкара ме във този кръг на ада,от който единствено ти можеш да ме спасиш.Стига така да решиш.Мразя се за това ,че те обичам,но безсилна съм да се боря с себе си,просто няма да спечеля тази война.А дните и нощи те се сливат,навсякаде за мен е мрак.Да чакам ли твойта погубваща целувка, за да свърши този ад?Вече изгубих себе си,изгубих всякакав смисъл на живот.