автор: anelim68

"Каня те на вечеря.Приемаш ли?
Как къде? Във ресторанта нов.
Знаеш го, на ъгъла, отсреща е.
Ще се видим в седем. Аз ще съм готов."
Бързах да затворя.Нямах време.
Душ, парфюм, шик облекло.
По пътя купих роза и на време
пристигнах в малкото бистро.
След две минути, тихо по паважа
от уличната светлина огрян
видях аз силуета й да се поклаща
и в миг от чувства бях залян.
"Добър вечер. Точна както винаги-
и потръпващ розата й подарих-
Нека влезем. Масата е резервирана,
само твоя ще е тази нощ."
И поръчахме. Вечеря топла, бяло вино.
Оркестър нежно свиреше в нощта.
На масата, свещта гореше.
На дансинга,танцуваха тела.
"Тази вечер си красива.
Очарователно красива.
Уж си същата, а някак си блестиш.
Търся разликата в тебе да открия,
но и ти не казваш нищичко, мълчиш.
Роклята? Да, същата е. Знам я.
Перлите на шията ти? Не, не е това.
Новата ти шнола на косата ти? Незная.
А може би е на червилото цвета?
Видях в очите ти игриво пламъче да свети,
усмивка палава на устните ти да блести.
А и това докосване на пръстите ти меки
до непокорния, игрив кичур коси?
Ами да, това е. Ти си влюбена. Така е.
Не го отричай. Без да искам го разбрах.
Така красив си, а погледа така сияе,
че чак те искам и ме хваща срах.
Какво? Да замълча? Това защо пък?
Защо поруменяха твоите страни?
Вдигни към мене поглед. Ох, за Бога.
Какво обърках пак? Кажи!
В мен си влюбена? Наистина? Незнаех.
Жадувал бях за тоз момент.
Така неистово до днес желаех
да споделя за своята любов към теб.
Не свивай пръсти. Нека ги погаля
и позволи ми да целуна тази длан
Едно единствено ще ти обещая-
На теб аз своята любов ще дам!