Реката настръхна - като бясна лисица,
под дъждовните сиви метални плесници.
В прахоляка кобалтов на водния писък,
с карминени четки пъстървите пишеха.
През прозореца речен на късната зима,
аз съзрях как написаха твоето име.
И в сърцето го скрих - като тайна голяма,
твоето име -
моя любов, неживяна!