автор: olentangy

Когато старите жени от махалата
изплетат чорапите,
по пейките остава да се стеле здрач
и къщите приличат
на лицата им,
а на забрадки - керемидите.

На някое стълбище
мушкатото угасва,
избелява чергата
и скърцат стъпалата.
А входовете - входовете
зеят като челюсти
или се смеят
с най-лазурната боя -
усмихната за всички минувачи!

Брадавички -
изникват лястовичите гнезда
под стрехите.
Брадата на ограда бяла
усмивката на къщата
опасва.

Като разлюбени жени
не казват къщите
какви стихии крият зад стените,
дали умора е захлупила
комините им
вместо свод небесен.