Конкурс: Разговор с овен

Вървях веднъж по голяма улица в центъра на един голям град, незнайно по каква работа. Вървях и изведнъж насреща ми – стадо овце. Толкова голямо, че препречи пътя и дори и мисъл не можеше да става за разминаване. Начело на стадото – невероятно голям овен – с голяма глава и забележително големи рога. Спрях се за момент, изчаквайки стадото да се отмести и да ми направи път, но това не се случи. Почаках още малко, но очевидно овенът имаше същите намерения и също чакаше. Аз се ядосах. Не желаех да заобиколя, тъй като това щеше да ме забави.
- Махайте се! - извиках им.
- Ти се махай! - извика овенът.
Аз се стъписах. Но е трудно да се каже кое повече ме изуми – фактът, че това животно говори или заповедният му тон.
- Ти говориш?!
- Аз съм умен! - отвърна отново овенът.
Инстинктивно усетих, че много трудно бих стигнал до разбирателство с това същество. Но никак не ми се искаше да отстъпвам.
- Махни се от пътя ми! - направих опит.
- Защо?
- Защото си овен. Може да говориш, но си овен. А аз съм човек.
- Така е. Такъв съм се родил и не мога да го променя или скрия. Овен съм, но виж - след мен върви цяло стадо. А след теб има ли някой? Никой! Ти си сам. Затова те моля, не ме карай да бъда груб и се отмести от пътя ни!
- Какво като има много след теб – те са овце. - направих последен опит.
- Може да са овце, но са много. И нито една от тях никога не би тръгнала след теб. А и не бих искал да отварям дума за дискриминация, така че бъди така добър и се отмести!
Аз се позамислих за още няколко секунди, но накрая реших да отстъпя. Нямах желание да бъда премазан от овчата тълпа.
А овенът бавно се отдалечи, изпълнен със самодоволство, водейки стадото към най-доброто пасбище, което знае. И дълго време след това продължаваха да се чуват техните гласове: б-е-е-е-е, б-е-е-е-е, б-е-е-е-е-е-е...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите