Конкурс: Сложих край

Уморена от постоянните номера на учениците ми по време на час, реших да сложа край на липсата на дисциплина в класната стая. След мощна кампания от заплахи с двойки, посещения при директорката и разговори с родителите открих, че десетте тийнейджъри, които редовно ми късаха нервите, бяхя станали още по-изобретателни в номерата си, а освен тях и някои, които до този момент се бяха държали нормално, вече показваха огромно старание да приличат на първите.
На този етап реших да ги изненадам с нещо наистина "страшно". Знаех, че моя доста по-възрастна колежка съумява да владее положението с помощта на кожен колан, висящ на стената зад бюрото. Тя никога не го използваше, но слуховете за силата, с която го беше стоварвала върху учениците преди години потушаваха и най-малкото неподчинение.
Извадих от гардероба дълъг кожен колан и го занесох в класната стая. Нямах намерение да бия младежите. Надявах се те да бъдат респектирани от мисълта какво може да се случи. Все пак трябваше да им покажа с каква сила мога да удрям. Взех колана, изправих се и замахнах с ловко движение на ръката. Коланът се вдигна във въздуха, изсвистя, изви се, насочи се надолу и здраво ме плясна по крака. Учениците прихнаха, а аз твърдо реших да сложа край на всичко, напускайки тази професия.

Хa-ха-ха! Разсмя ме, "колежке"! Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите