BlackCat
Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
Въведено на:
06 Мар 2005 18:23:43 » Конкурс: Страхливец |
|
Винаги съм знаел – от нищо не бива да се страхувам и срамувам.Имал съм комплекси...Моля, моля, кой няма? Да си ги крия...Не, защо? Не бива да ги афиширам, знам, но чак пък да ги крия. Никой не е съвършен – всеки по малко послъгва, като му е изгодно извърта, гледа си интереса. Какво толкова, трябва да си гъвкав.
Ето примерно в службата си уреждахме безплатни пропуски за филмфеста. Шефът великодушно подхвърли пред мен и още един колега, че в списъка можем да сложим роднини, приятели. Замълчах си, не казах на другите и записах моите деца.Миналата година списъкът бе набъбнал до 30 души и отрязаха почти всички, не получихме пропуски.Сега останахме само 12 и шансовете ни са по-големи.Не съм длъжен да им казвам, да са чули, не го направих нарочно.Те после ме обвиниха и се наложи да се защитавам. Аз ли трябва да мисля за другите? Животът е борба, човек трябва да се учи да се грижи за интересите си и да не се бои, че ще го намразят. Колегите, дето като ме отрязаха с пропуск предишната година ме посъветваха да не го приемам лично, сега най-много ги е яд, че не са записали мъжете или децата си. И те да не го приемат лично, какво толкова.
Има и друго важно нещо, но го постигнах трудно – да не се страхувам да бъда смешен.Преди страдаше самочувствието, гордостта и честолюбието ми от най-малкото нещо! Сега вече не. Казал съм нещо, после съм се отметнал, защото нещата са се променили.Някой ще се пошегува с мен, друг ще ме подиграе – какво толкова, смях да пада.
Имам само един основен проблем – това горе не съм аз. Всички тези неща не ги направих, не можах. Никого не излъгах, не скрих от никого и не се възползвах. Направо съм жалък – даже като ям треперя, да не ме види някой гладен. А човекът е роден да бъде свободен, щастлив и да не се бои от нищо. Единствено аз се страхувам да бъда като другите, а това е сериозен психически и житейски проблем.
И сега дори мога да напиша много по-хубав разказ от този, но защо да лишавам някой отчаян и подтиснат човечец от възможността да вземе първа награда в някой конкурс за разказ? |
|
|