Конкурс: На училище като на училище

Предишният ден класната бе поискала бележки от родителите, да си извинят отсъствията. Бяха се събрали цял куп.
- Госпожо, госпожо!- надвикваха се децата едно през друго.- Кога съм отсъствал?
Чувайки датата, те прилежно я вписваха в импровизирано откъснати бележки от тетрадките си, а после отдолу завъртаха подпис на родителя.
Но този ден те срещнаха учителката да бърза към спирката на рейса.
- Госпожо, нали имаме час? – попитаха те леко изненадани.
Често имаха свободни часове поради неизвестни причини, но за първи път виждаха с очите си как учител бяга от час.
- Не, няма да имате. Трябва да свърша нещо спешно.
- Ще ви пишем неизвинено! – пошегува се зарадван някой от тях, а друг добави: - И утре да донесете бележка от родителите.
Без да им обръща повече внимание, тя се спусна към задаващият се рейс.
В честите случаи на такива престои те имаха за навик да влизат в класните стаи и да започват да се замерят със столове или да ритат шише минерална вода. Това правеха по-кротките, момчетата. Момичетата бяха доста по-агресивни и се задоволяваха да се бият в ъгъла. В момента две правеха това, а останалите ги настървяваха с викове. Причината бе спор за някаква чанта.Накрая едната не издържа, взе чантата и я хвърли през прозореца. Чантата се разпиля на паважа и вбесена, другата отиде да повика директора.
- Ти ли хвърли чантата, бе момче! – надвеси се той на шега към първия срещнат от класа, която подпираше вратата и се хилеше глупаво. - Кажи веднага, само да си ти!
Останалите също се засмяха, само момичето с чантата придърпваше нервно фанелката на пъпа си.
- Аз я хвърлих! – обади се отличникът на класа. – Ето, признавам. Изключете ме, изгонете ме, за да тръгне най-после класът нагоре.
Децата се разсмяха още по-силно и от този ден отличникът им стана малко по-симпатичен.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите