Конкурс: Здравно реформиран

Искат да ме приемат за една седмица заради кръвното – високо е и лекарят настоява, че имам нужда от лечение. Отивам с багажа – тоалетни принадлежности, дрехи. Вкъщи всичко съм уредил - полял цветята, дал ключа на съседа. Пристигам в болницата и виждам – там нямат телевизор, а започва първенството. Казвам това на лекаря и той ме разбра. Вика добре, ще дойдеш по-нататък. И с мацето беше така. Хубаво маце, това-онова и ме кани вкъщи да гледаме мач. Нося семки, бира и сядам. Мачът почва, тя се цупи и все минава пред телевизора. Разбирам, казвам, но да свърши мачът, поне така се уговорихме, ти не каза за друго. Тя почна да ме овиква. Разсърдих се и си отидох. Не че не съм я желал, но просто ставаше дума за друго. Можеше съвсем малко да изчака или да изберем друг ден...А утре иска ли някой да дойде с мен? Отивам на Винария в Пловдив.В събота бях и сега пак ще ходя. Дегустираш на корем всякакви червени вина, прелест. Стана и някакъв скандал, но аз само си сърбам тънки и тежки вина. В един момент даже някой ми каза, че съм станал целият червен. Отидох в тоалетната и се видях в огледалото - като мартеница бях, до половина бял и рязка такава граница, а после тъмночервен. Много странно. После бързам да хвана влака, че с инвалидната карта можеш само на бързия, на експреса не. И единия го изпуснах, а трябваше в десет без петнайсет да съм в София да гледам повторението на едно предаване.Ужас. Скъсах се да тичам, сърцето ми примря. И днес нещо не съм много добре, тръгвам си. Май налягането се е променило, ще легна за един час.
- А бе... – се обажда един от тримата приятели, седнали на външната маса. - Не можеш да гледаш всички филми и да опиташ всички вина, ще пукнеш, бе! Това ли трябва да правиш след инсулта? Щеше да умреш до телефонната слушалка, ако не бях вкъщи и се сетих, че ти береш душа с тия пресекливи хрипове. Можеше сега още да лежиш в празния порутен апартамент в Овча купел, дето никой не влиза, дори и да мирише.
- Имам и друг такъв случай.- продължава с усмивка разказвачът. - Падам, слизайки от тролея и си счупвам крака. А трябва след час да съм у един приятел да гледаме по сателита сръбски филм. Страшен филм, никой тогава не знаеше още режисьора, а сега е световна звезда.Падам и не мога да мръдна. И какъв късмет, един приятел минава с колата, дига ме и ме кара. Стигнах навреме. Мълча си и като свърши филмът, викам – водете ме в Пирогов.Срам не срам.
- Нищо не може да ни умори нас, ей. Дори сами не можем да се уморим.
- Сега тръгвам да поспя. Елате довечера на изложбата ”България преди закриването”. 30 художника представят своята визия за края, непременно трябва да се види.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите