Конкурс: Точилка ли?

(Посвещава се на един ТВ канал, който раздаваше точилки.)

Сутрин. Печката - угаснала. Закуска няма. Няма и време. Купуваш банички и милинки с плодов "Данон". Закуските се оказват мухлясали, киселото мляко подозрително се точи като недоварено сладко. Синът яде филийки с маргарин и маслини и се мръщи. Мръщиш се и ти, добавяйки нови флумастери в чантата му за училище. Циганчетата, мнозинството в класа, нямат пари за учебни пособия. И госпожата решава въпроса, като кара твоя наследник да раздава флумастерите си, за да могат всички да рисуват. Няма да му изядат боичките, я! И тъй, ти за стотен път слагаш нов комплект от 12 цвята и махваш флумастерите със смачкан писец, без капачка или вече изхабени, и мечтаеш за точилка, с която да подхванеш училищното педагогическо тяло, та досами министъра им.
Часовете до обед минават пране, миене, чистене и в готвене на кюфтета яхния. Додето кълцаш лука, лееш лютиви сълзи - от острата му миризма, от трогателната история на Гваделупе Сантос, която телевизорът реди, и от току-що получените сметки за ток, вода и телефон. И пак мечтаеш за точилка, с която да огрееш друго едно тяло - това на мафията от инкасатори и техни началници, та досами министър-председателя. В тоя весел ред на мисли посрещаш на обяд сина и съпруга, като им крясваш да си събуват обувките и да не газят навред с мръсни крачуни. Ако си мислила, че този следобед ще поработиш над последния си ръкопис - сори! Първо те връхлитат двама майстори, които дълбаят с дрелка, и за да вкарат няколко винта в стената, одялкват дървените трупчета право върху килима, все едно, че го правят някъде на двора. Докато се държиш за кръста и превита на два ката метеш и чегърташ стърготини от постелката, пристига компютърджията, на когото се молиш от няколко дни да изчисти паяка от софтуера ти. Зарязваш уроците, оставяш сина на автопилот и се молиш на компютърния господ да направи нещо. Дарт Вейдърът на компютрите почти се разминава с учителката, дошла за частния урок, понеже сина ти и в училище са го оставили на автопилот. Буквално под носа на новодошлата застилаш почистената от инструменти и опилки маса, въвеждаш ред и изчезваш, за да започне урокът. Към края на заниманията в къщи се прибира и съпругът, пъхтящ над цапащи килимите ти чували с дърва и въглища. Изсъскваш му, че не им е тук мястото и оставяш разправията за след госпожата, която вече си тръгва.
- А бе, защо не сте си промили тоалетната! - крясва на воля съпругът, когато учителката си е отишла по живо, по здраво.
Хващаш се за главата. И за ухото на синчето. Сега със закъснение осмисляш случилото се. Някъде в суматохата между майсторите, компютърджията и даскалицата диването се изакало и дори не дръпнало въженцето на казанчето. Това обяснява прекалено бързото напускане на тоалетната, когато госпожа учителката понечи да я ползва.
Бяс те хваща. Нямаш котка, да я набиеш, че да ти олекне. Вън е киша - няма къде да отидеш. И мечтаеш за точилка, с която да вкараш дома в ред, с която да вразумиш изкукумясалия вещер-свекъра си, задето вдигна скандал, че обикаляйки квартирите в София, сме искали държавно жилище. Какво щели да си помислят за нас, то така веднага не ставало... За точилка, с която да избиеш ревността и злобата от главата на свекървата, която се дразни дори от най-малкия ти успех. За точилка, с която да направиш по-толерантна шефката, която ти изяде хляба и по-малко клюкари съседите... А бе, замислиш ли се, трябва ти не точилка, а "Калашник"! И като нямаш нито едното, нито другото, пишеш този разказ.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите