Конкурс: Как веднъж прескочих времето и си изпатих

Беше топъл юнски ден. Стоях пред ремонтният цех, поглеждах с едното око прежурящото слънце което незабележимо се движеше надолу, а със двете часовника си! Поглеждах ги от време на време и мислех какво да направя за да се чупя от работа.
Отскоро бях постъпил на работа в завода за ремонт на строителни машини като електромонтьор. Имах един придобит навик, винаги около три часа след обед напущах работа и отивах в близкото барче да си пия колата със рома! Когато и да идех в барчето, заварвах един висок добре облечен мъж, удобно облегнат на стола да си пие кафето и чете вестника! Сядах на съседната маса Погледнах за пореден път часовника си /показваше три без двадесет ми¬нути / влязох в цеха и се замислих какво да направя за да се чупя от работа! Началника на ремонтният цех Иван Иванов се навърташе около машините, правеше си нещо и не можех да изкръшкам! А приятеля ме чакаше в барчето.
Изведнъж началника свали часовника от ръката си, сложи го върху една машина и отиде да се мие на мивката! Приближих се до машината, взех часовника му и преместих стрелките му на пет без двадесет и пет! Същото направих и с моят часовник! Отидох до вратата на цеха и зачаках! Началникът се изми, сложи часовника на ръката си и излезе от цеха! И аз след него! Погледнах слънцето, после часовника си и извиках;
- Другарю Иванов! Вече е пет без двадесет и пет, ще ме пуснете ли?
Искам да ида до пощата да си получа едно писмо!
- Добре! - каза началника след като погледна часовника си
Облякох се набързо и хукнах към барчето
Приятеля ми беше седнал на масата на която постоянно сядаше високият добре облечен мъж
- Защо си седнал на тази маса? - попитах след като се настаних на стола
- Нямаше свободна маса!..
- Така излъгах началника! - прекъснах приятеля и започнах да разказвам какво направих със часовниците! Двамата прихнахме да се смеем
- Кой началник? - попита приятеля ми
- Началника на ремонтният цех Иван Иванов
Щом чу това име, мъжа като ужилен се помръдна от стола, погледна ме жестоко и попита
- Как се казвате?
- Ха! Какво иска тоз!..
- Какво бе педераст! - ме прекъсна приятеля и отправи поглед към заг¬
ладеният господин
Мъжът стана, отиде до телефона в барчето и избра номера
- Ало-о! Дай ми личен състав! - каза сърдито след като чу отговор от¬
среща - Гинче аз съм, директора Петров! Слушай! Приготви заповед за дисциплинарно уволнение на началник ремонтният цех Иван Иванов! След малко идвам!- и без да ни погледне напусна заведението
На другия ден сутринта, още с влизането в завода, Гинчето от личен състав ме пресрещна на входа
- Ела да подпишеш една заповед!
- Каква заповед! - възкликнах учудено
- Ела ще видиш!
- Заповед за дисциплинарно уволнение! - каза служителката след като влязохме в канцеларията
Взех заповедта и спокойно я прочетох
- Чао Гинче! - казах весело и изскочих навън

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите