Конкурс: Скитника

Съпроводен от топлата усмивка на слънцето крачеше умислен! Изведнъж се спря и вдигна глава!.. После пак я наведе, огледа големите си скъсани обувки, и с мечи стъпки тръгна към отсрещните два контейнера за смет, спаси¬телите, от глад! Застана до тях, свали смачканата си шапка, поглади с ръка сплесканата си коса и се усмихна на минаващото покрай него момиче! После се обърна, наведе се до половина в един от контейнерите и започна да рови! Намери едно голямо парче хляб, избърса го с ръкав, изправи се и го сложи до краката си! Разсея се и отмести поглед встрани! Един помияр грабна хляба и побягна! Скитникът се затича след него и започна да вика:
- Стой! Чиба, дай ми хляба! Стой!
Не можа да го настигне и се отказа! Върна се при контейнерите, наведе се в единият и започна да рови!.. Намери половин хляб, изправи се и тъкмо да го сложи до краката си, сети се за помияра и го сложи върху капака на контейнера! Наведе се пак и продължи да рови! Намери една глава лук, огледа я доволен и излезе от контейнера! Огледа се, грабна хляба в другата ръка и тръгна да търси место да се нахрани! Пред очите му се изпречи един черен Мерцедес! Приближи се, сложи храната на предния капак и удари с юмрук лука! Подпря ръце върху Мерцедеса и преди да започне гощавката се замисли!.. После отчупи коматче хляб, парченце от лука и лакомо започна да яде! Както ядеше, спря за малко!..Огледа хляба и лука! И подканян от апетита отново започна
Един възрастен мъж се спря до него и ухилен го загледа! Удостоен с вниманието скитника започна да ръкомаха и говори
- Аз не пипам! Не крада! Знаеш ли, аз съм много… много! - удари се по
гърдите и продължи - Като намеря нещо не го хвърлям в морето! Някой хора
хвърлят по плажа и го мърсят! Аз съм е-е-й! - с показалеца на дясната ръка
подпря слепоочието си
Слънцето започна да залязва! Отсреща се зададе собственика на Мерцедеса! Като наближи, лицето му позеленя! Сграбчи отзад за яката скитника и го избута встрани! Влезе в колата, запали я и рязко потегли
- Чакай бе ей! Хляба бе! Не съм го крал! Чакай бе! - развика се скитника и тъжно изгледа отдалечаващата се кола!!.. Постоя малко и се запъти към контейнерите! Порови в тях и сърдито напсува! Остави ги и тръгна да търси място за нощуване из стария квартал до железопътна гара Варна
Започна да се стъмнява! Лекият здрач на вечерта затаи дъх и обгърна безтегловният му образ! Застана до едно кръстовище и изгледа минаващите братя по съдба, няколко кучета! Едно от тях се обърна и учудено го загледа! Като че ли искаше да каже: "Това енциклопедично животно все ми се пречка пред очите”.

Скитникът тропна с крак и го подгони! После се спря на отсрещната улица, огледа се и бавно тръгна без посока и компас

Тъжно!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите