BlackCat
Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
Въведено на:
25 Фев 2005 00:46:11 » Конкурс: В любимия зимен тролей |
|
Развали се времето, та се наложи да прежаля известна сума и стана абонат на по-редките от НЛО градски транспортни средства. Придобих, обаче, известен тренинг – без да хабя пари за спорт. Отначало вземах активно участие в коридата при вратите, но после овладях типичен за морето спорт. Сърфирам. Изчаквам превозното средство, отпускам полуразтворени крака, подскачам...и на гребена на вълната връхлитам вътре.
А вътре обикновено е почти сухо и доста интересно. Почти винаги някакъв пъпчив пубер се отпуска на левия ми крак, а на десния все се намира някоя стройна като сумист госпожа да си отдухва. Отстъпвайки му само в красотата. Не е леко, но като си помисля как са онези, на чиито обувки аз съм стъпил...А яката дама все рови нещо в чантата си. Съседът й, мъжага с фигура и образ на неиздържал изпита за сапиенс орангутан, не издържа и пита какво толкова търси. Сумтенето става ядно и тя му обяснява, че не е негова работа защо рови из собствената си чанта. А сетне – явно решила, че скандалът ще запази за мъжа си, обяснява - парче шпек си купила, проверявала да не го откраднат.
Поруменелият мъжага й съобщава, че това е-първо джобът му, и – второ, не е хванала шпека. След което дамата неохотно махва ръка от мястото и изразява учудването си, че слагали набухватели в саламите, та така подвеждали добрите хора.
Някакъв нахалник, без да обръща внимание на месомелачката, обсъжда с комшията си жените в колата.Най му харесало мацето отпред – онова, с дългата коса. Което пък извиква закономерен гняв в съседа му - ставало дума за сина му. Какво като е дългокос? А извинението на донжуана, отправено с думите “Господине, не знаех...”, взривява обстановката. То било жена. Ама в тия унифициращи ни дрехи отде да знаеш какъв е насреща ти?
Друга дама, полово по-изяснена, моли съседа си да премести все пак ръка от крака й – вече е смлял и двата клина. А отпред кондукторката – явно мазохистка – се муши между хората, които я мачкат, пресират, газят, масажират, пасират. Затова явно очите й играят като развален светофар. Бръквам за пари и застивам. Откога нося чорапогащник? Ощипвам се, за да се свестя и отляво се надига вой. Защо аз, гаът му с гад, и щипя отгоре на всичко? Тя мислела, че имам честни намерения, пък аз съм бил садист. Е, как да й обясня, че няма как да съм с почтени намерения? Сутринта сърфистката вълна ме лепна точно върху централното перило. Лекарят обеща,че ще се оправя. Макар известно време да се налага да ползвам пинсета. И за деца, рече, нямало смисъл да мечтая. Ама и за какво са ми в тая криза... |
|
|
INTCHOLINI
ХуЛитер
Записан(а): Nov 23, 2004
Мнения: 88
Място: София
|
Въведено на:
26 Фев 2005 11:33:01 » |
|
Ха-ха-ха-ха! Човече, отдавна не се бях смяла так - мно'о яко! Забравил/-а си да споменеш за миризмите в градския транспорт - кой на шкембе-чорба, кой на немити зъби...
Ха-ха-ха! Адски ме развесели! Браво! |
_________________ Мислете си за хубави неща и те ще ви се случват!
|
|