Конкурс: За детето живея

Имам син. Левент. Абитуриент. Наближава денят на бала – тоя тържествен момент, за който живея, откакто за пръв път го заведох на училище.
И от тогава заработих. Една година за модните италиански обувки и австрийски чорапи.
Още една година за бельото, дето приятел издири в Дания.
Три години за костюма – обаче е оригинален, от френски бутик на брега на Сена.
За вратовръзката половин година, но за иглата с почти истински диамант...е, диамантче – още една цяла година.
За бутанелите и пръстена – многокаратово злато с монограм – пак година. Първа вечер...втора вечер...трета вечер...с гаджето отделно – две годинки труд.
Да почерпя колеги, приятели, съседи – още половин година. Роднините не броя – баба му ще направи сладки, дядото пази от домашното...
Но – за да не забрави съзряването – екскурзия до Лондон. Година.
Албум, наета лимузина, цветя, парфюм, снимки и касета от бала, подарък за класната, за любимото същество – кандидат снаха...последната година.
Обаче – да е жив и здрав! И аз, разбира се, защото започвам да работя за сватбата.

Майчицееее! Ха-ха-ха-ха! Не ти е леко, жено! Господ да ти даде здраве и сили да се справиш!
Поздравления!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите