BlackCat
Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
Въведено на:
22 Фев 2005 23:22:06 » Конкурс: Ноктюрно за куче, котка и летни гларуси |
|
Сигурно сте гледали филма “Спас и Нели”, дето коли и котка дружно опустошаваха, приютилият ги дом. Не, не искам да правя аналогии. Само така, за въведение в темата.
Отивах на традиционно лятно гости и с удоволствие предвкусвах нощите на приказки по женски. Носех даже бутилка от любимият ни бърбън за часовете, когато неизбежно ще си плачем взаимно на раменете.
Проклетисващ лай ме посрещна още на вратата. Бре да му се не види! Дребната кучка, която бяха кръстили Мария-Антоанета де Валоа и Бурбон (без претенции за точно спазване на династическите имена, разбира се). Позабравила ме беше, та се съдираше от лай по мене. Дребна порода, ама Веласкес я беше увековечил на едно от платната си с испанската кралска фамилия. Оттам си дойде и името, те нали все роднини. Стопанката понякога я вземаше със себе си на лекции, когато искаше да демонстрира на студентите си как гледат на изпит и аха-аха да продумат. А името беше спасителният въпрос за тройка, в особено трагичните случаи. Отвлякох се, но кучето си струваше, пък и скоро обърна корема за дежурното почесване. И в този момент се раздаде звука.
Катерина Медичи, иначе опушено- сива сиамка, се измъкна изпод кревата, предназначен за мен и оповести на целия квартал сексуалното си неразположение. Този, красив иначе, екземпляр на породата си, си заслужаваше името на прочутата отровителка. Особено когато изпаднеше “в положение”. Уви, често, както ме увери домакинята ми. Имам доста крехък сън, та се приготвих за най-лошото. И то дойде, като потвърждение на оная приказка, че ако събираш бели пари за черни дни, то непременно ще ги дочакаш.
След ритуалите по изхранване, хигиенизиране и неутрализиране на детския контингент, омаломощени решихме да отложим за друга вечер, докладването за изминалата година. Налягахме си в едната от двете стаи на етажа. Втората, по подразбиране се падаше на домакина, прословут с хъркането си, не по- малко шумно и доста по редовно от сексуалното неразположение на Медичито.
Ама хубаво си е летем край морето. Отворени прозорци, нощен бриз, това-онова. Тъкмо се унасях, когато ме стресна сянката, откроена на прозореца. Медичи, заела позиция срещу луната, започна жаловито ноктюрно. Брех, че звук вадеше от себе си това животно! Нервно заровчиках в чаната си за антифоните. Домакините бзметежно спяха. Медичи набираше инерция и скоро прекали дотам, че откъм детския креват, с отработен замах излетя чехъл. Уцели я! Но пък залая другата аристократическа издънка. Втори чехъл, достигна целта си и въдвори тишина. Антрактът , уви, беше кратък. Примирено седнала в леглото, се взирах в силуета на прозореца. Не ми минаваха благи мисли през ума. Ама явно не само на мене. Лошото на, иначе романтичния стар квартал беше, че къщите, твърде близо една до друга, улесняваха прекалено комшулуването. Нервен чичо се надвеси на отсрещния прозорец и изрева на всеслух:”Затъкнете го тоз добитък, мамка му!” В отговор пак лавна спасителния изпитен въпрос. И все така. Много пъти.
Уж кратки бяха пусти летни нощи! Тази край нямаше. И сън нямаше. И антифоните ги нямаше. Ама имаше бърбън. Погледнах домакинята си. Непробудно спеше в цялата олелия. На това му викам аз - като “артилерийски кон”. Нищо не чуваше. Дори, когато трети чехъл уцели нея, вместо котката. То, щото аз го метнах.
Приседнах да перваза, хем Медичи да кротвам, хем да ме духа бриза. И тъй, с “Джак” заедно изкарахме до някое време. После не чувах и аз. Та не знам как завърши ноктюрното. Гларуси всякак е имало, сигурна съм. Около четири сутринта се разбуждат, знам. Но това е друга опера.
Та питах, дали сте гледали “Спас и Нели”. Гледайте го! Аз си умирам от смях. То да не е като на истина! |
|
|