Конкурс: Желирани ушенца в зората на демокрацията

В залеза на перестройката,
като всички бизнес завъртях.
Демокрацията - още в песнопойките,
а аз с таксито ново полетях.

Първият клиент ми избегà.
В мразовита нощ, кирия скъпа.
На стоп във Търново скокнà,
а уж за Девня беше се запътил.

Подскочиха звездите от почуда,
след думите звучащи от устата ми...
С тях на беглеца близките отрудени,
на път за Ловеч, вкарвах във играта.

А там притича виетнамец прежълтял.
Ухилен бе, пелтечи чак от кеф:
- Можеш, караш мен "Червен квартал"?
Аз: - Може... Даваш мене червен лев?

Така започнах бизнес непознат
със старото и грохнало такси.
Разкарвах по пазарите в страната
търговците със дръпнати очи.

Да помня имената им бе трудно.
Дори на вид еднакви бяха те.
На сватба ходих даже... многолюдна
и скромно хапнах кучешко мезе.

Защитниците на животните - поспрете.
За Бога, аз не знаех за това.
Желирани ушички бяха, вкусни, сретни.
Представяте ли си огромната тава???

А после чух бабетата в квартала,
да разтракват със ченета стари,
че изчезнали за Божия възхвала,
край сметището всички помияри.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите