Конкурс: Излияния от село или страсти и неволи

Абе то момко, любов бива, ама такова чудо хич да не ти на главата.
Ясно сърцето си на калъч не можем тури, накъдето да въртиш и сучиш,
се на към момата дохождаш. Туй ясно но като не може, не може , от мен
го знай. Ти не ме гледай, че гоня петдесетака, я съм в срок дето пишат
в бакалията. Тъй де годността си ми е в ред. Не затуй, мойто мунче, ами
друго ме боде под лъжичката. Момата хич не е мома, а женена и то за
Гоша Врънгела. Знаеш го него, ха си погледнал Хараламба, ха ти е
отхвърчало чейнето с щъркелите. Те поне се връщат, па ти върви го
събирай из къра. Я, че съм ербап, ербап съм, обаче на тоз лютия хайдук
и с чифте пищови му не излизам. Кръвчицата ми ще изпие дорде мигна.
То всичко хубаво, ще кажеш значи нямаш проблем. Тъй тъй,ама не баш тъй.
Тя все до къщи дохожда, сол нямала, марулки да съм й дал, синия камък
свършили. Казвам ти не се живей, погледне ли те с ония очи, не сол ще
даваш, а пипер, че ръката да ми поиска хващам и режа. Това едно в шепа,
ами като се зададе през поратата, върти оная снага,абе чудо,
клатят се онея ми ти телеса. Сърцето ми подскача чак, ха наляво ,
ха надясно, тупа-лупа играй като на сватба. Страшна работа ей,
душицата ми изяде, пущината, ни хляб да ядеш, ни вино да пиеш, ни сено
да косиш. Та затуй ще ме видиш тука в кафеджийницата, все цигари да си
пуфкам. Не искам да се прибирам ще дофтаса,то то то не мома, а красота.
Чакам да се стъмни чак тогаз се завръщам дома. Затова хората в село
разправят, готованец съм бил и търтей. Нека си говорят, те си нямат
такъв проблем на сърцето. Не, че имам инфракт нали ме разбираш, просто
чувствува. Та от мене знай, мома хубаво, ама твоя да си е , че инак
хем в грях се вкарваш, хем луд не мирясваш. Хайде и със здраве остани.
Аз да ходя да хапна , че днеска я видях Харалба да идва , та от масата
скочих и побягнах. Хайде и умната момко...

Хахаха, Хараламба! Браво, бе. Посмях се от сърце. Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите