BlackCat
Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
Въведено на:
08 Фев 2005 23:07:15 » Конкурс: Зимни премеждия |
|
Зима. Кофти време - студено. Сякаш дишаш не въздух, а бацили. По улицата вместо хора се разхождат грипове в костюми. Посегнеш да се здрависаш като възпитан човек и те веднага те тръшнали. На всичкото отгоре и токчетата си чупиш. А обувките уж скъпи, италиански...
Вчера си вървя, т.е. опитвам се, защото на всяка крачка залитам, а на втората падам и се любувам на феномена припичащо слънце на минус десет градуса. Поглеждам нагоре и естествено точно след миг целувам страстно майката земя, покрита с дебел пласт сняг. Едно такси минава покрай мен, а шофьорът, явно решен, че гримът не ми отива, измива лицето ми с някаква странна смесица от полустопен сняг, кал и сол. Някакъв човек ми подава ръка. Очевидно не знае, че денят не е от най-късметлийските ми. Пада върху мен с вик. Добре, че има чувство за хумор и прихва да се смее, чак сълзи му потичат. Иде ми да го фрасна. Въобще не ми е смешно вече. Правя опит да стана, но се подхлъзвам и падам отново, този път върху него. Очевидно беше доста изненадан от нападението ми, защото смехът му секна изведнъж, а очите му изхвръкнаха от орбитите. Изкарах му въздуха. Доста нетактично от моя страна...
В крайна сметка успявам да стана. Дори помагам на любезния господин също да се изправи. Доста смела постъпка. Изведнъж усещам, че нещо ми липсва. Поглеждам надясно и за малко отново да се строполя на тротоара - две кучета са захапали чантата ми, а от нея се сипят всевъзможни неща. Дори видях ключа от мазето, който вчера търсих из цялата къща. Решавам да бойкотирам поредната "шега на съдбата" и се прибирам безславно вкъщи. Само, че май пак се прецаках! Ключовете ми ги няма...
Сега си седя в тоя забутан интернет клуб и се изповядвам. Всъщност май се топля. Е, какво пък, поне любезния господин, който уж се опита да ми помогне, се оказа Грип. Значи никой не се е забавлявал с епичната ми битка срещу леда. Следващия път като тръгна да излизам, първо ще се уверя, че е поне десет градуса над нулата. Дано тогава успея да стигна до колата си... |
|
|