Конкурс: Боя

Сашко гледаше животни. Вярно, нищо по-сериозно от зайци, но за покрива на строен през комунизма блок това си беше сериозна биологична инвазия. Двата кокершпаньола уринираха като срамежлив зет останал сам в къщата, а декоративните кокошки изкарваха акъла на излезлите да попушат след секс по балконите си. Двойката гъсоци денонощно спасяваха Рим от нападение, а самите зайци... Знае се какво правят най-добре зайците!
Така и не разбрах идиотското му влечение към изтезаването на тези твари по баластрата между антените. Баща му беше кос коджам професор, той учеше растителна и почвена защита, а аз му бях съдружник в малък магазин за нискокачествени имитации на модни парцали, претенциозно кръстен бутик. Помещението беше на централно място, оборудвахме го и с алуминиева дограма, но бяхме толкова мързеливи и схванати в ръцете, че в края на всеки месец се хващаме за гушите как да покрием баснословните разходи за ток и патент при положение, че наем не плащахме - една Сашова леля ни го беше пуснала гратис с тайната надежда племенника й да я гледа като съвсем одъртее и се поболее. Избирахме продавачките по красота, то се знае. Сгъвахме се като дюлгерски метри да ги сваляме, та дано не искат да им даваме редовно заплата. Около всяко трийсто число ни зарязваха и разнасяха славата ни на смотаняци из целия град.
Скарахме се при едно ходене за стока в една южна нам страна. Фоайето на хотелчето беше накипрено с евтино лазерно изображение на Тутанкамоновата маска.
- К'во е т'ва, бе? - пулеше се Сашко. - Виждал съм го и другаде.

- Тутанкамон, египетски фараон.
- Аз за т'ва не го знам. Звучи ми като име на куче.
- Е, за теб може...
Обиди се:
- И к'во сега, кат' знаеш кой е? По-беден ли съм от тебе или съм по-прост? Не стига дето съм те пуснал в магазина, ами и...
Оттам започнаха неприятностите. После се скарахме с две тарикатчета, на които бяхме обещали да оттадем магазина под наем. Стъклария да продават. Тъкмо се бяха насвяткали с толкова чаши и пепелници, че да препълнят всички кипърски кръчми и ние се отказахме.

Веднъж, през лятото, дойде при нас един изтупан господин с микробус и ни предложи черна боя за вълна. Предстояло да стане голям хит на пазара, започвали някакво производство на шаячни носии в Родопите, всичките за износ. Явно ни вземаше за измекяри при целия луксозен фон зад гърба ни.
- Ако щете! Няма да ви моля!
Да, ама не било така! За следващите две седмици поне седем човека ни питаха за черна боя за вълна. И искаха количества - по петдесет - шейсет кила.
- Големи ливади сме, ей! Изтървахме го тоя халяба! Къде ще го търсим сега?
- Завъртя се оня след десетина дни и веднага го награбихме.

- По-малко от триста килограма не давам. Няма да разкарвам колата от Сърбия чак!
Тръгнахме да събираме пари. Разпродадох техниката из къщи и то на цени, които китайците все още не са достигнали. Сашко заряза питомците си на произвола и обиколи даже най-малко популярните си приятели. Съседите, преглътнали авторитета на баща му, разбиха ключалката на капандурата, за да се спасят от вой, съскане и смрад. Изклаха де що се яде и се наговориха да си трайкат за съдбата на гадинките. Кокерите оставиха, азиатската кухня не беше се популяризирала все още у нас. Поредната продавачка ни напусна малко преди да ми върже. Май се обиди, че не й платихме. Страшна работа са това жените! Трудно се печелят за каква да е обща кауза.
Оправихме сумата на господина и за малко да се издушим в саждите от петте ленени чувала, заели почти една трета от площта на магазинчето. Почерняха ни и зъбите. Имахме огнева мощ да боядисаме гащите на десет пъти помаците из планината. Ако обаче някой от тях се навиеше на процедурата, защото не се появи нито един клиент за заветния пазарен феномен. Чист номер ни бяха извъртяли.
- Колко бара има в тоя Кипър, бе? - не млъкваше по цял ден Сашко. - Само аз познавам поне сто девойки, дето твърдят, че са барманки там.

ХуЛитер Записан(а): Dec 25, 2004 Мнения: 1

Харесах: черната боичка Very Happy

/количеството но " черното" в хумора винаги ме радвало/, гъделичкащата самоирония, хапливата ирония...а когато е намесена и смрад подивявам от кеф, като животинче... Twisted Evil

направо ми звучи класика. не знам обаче но асоцияцията ме отведе към един разказ " Когато светът си събуваше потурите" но с тази лекота и самоиронична лека насмешка е дело на едно друго усещане...а би ми се искало така да остане..иначе личният опит от нашето време е близък

Те такива истории на последьк хьп...но стильт ти е свеж и прави разказа готин.

Аз пък се сетих за един разказ на О'Хенри. За някакъв тарикат, който искал да продава обувки някъде из Тихоокенските острови ли, къде ли. Във всеки случай- там където никой никога не е носил обувки и местните жители си подскачали безгрижно боси. Да ама като видял зор със стоката и никой не му купувал обувките- тези тъй невъзприемчиви туземци- се сетил да внесе малко, мисля, че се казваха "бабини зъби"- някакъв вид тръни. Пръснал ги из острова. И тогава- всичко си продал човечеца.
Невъзприемчиви, ама като се набодат 2- 3 пъти, не обувки, ами налъми ще купуват, колкото и да са неудобни.

Имаше някаква далаввера с ремъци за трактори, даже у нас звъниха да ни увещават колко голям удар може да се направи. Купи евтино- пък продай скъпо, н'ам къде си- голямо търсене имало.

Поздрави за разказа, съвсем си е нашенска тази действителност.

хареса ми

, а пък Тутанкамон, дето звучи като име на куче ме направо ме разсмя на глас!!!))))))))))))))))))))))))))....

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите