BlackCat
Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
Въведено на:
08 Фев 2005 22:43:30 » Конкурс: Булдогът |
|
Не обичам кучетата - имам лоши преживявания…Не си спомням как точно изглеждат и булдоците. Но ако някой изрече "булдог", аз си представям нашата секретарка - на медицинската гимназия.
Булдог ми звучи като "бълбук, бълбук" - като нещо напомпано с вода, като нещо, което бълбучи и всеки момент ще се пръсне… Само дето не знам какво точно е това нещо и име не мога да му измисля.
Секретарката се казва П. и като всички секретарки на този свят страда от две болести - че не е достатъчно млада и че все е "мината" за нещо. Младо е момичето, ама е напомпано. Като я погледне човек в лицето - булдочестите й бузи бълбукат и увисват като бузите на кучето от онази реклама, на онзи крем против бръчки. Кожата й се лющи неприятно, обаче, явно не й слага нищо омекотяващо или противовъзпалително. Най-силно у Булдога се откроява бръчката над носа й, която се намира малко по-надолу - между двете й оскубани вежди. За първи път виждам такава хоризонтална бръчка - напречна, дълбока - показваща характера на един човек, който непрекъснато е недоволен, намръщен за нещо и вечно критикува… ама и знае какъв е начинът да се свърши добре дадената работа.
Булдогът с булдочестите бузи е най-интересен, когато се булдочи по "сцената" - т.е. коридорите на училището. Тогава се виждат огромните й гърди (някой би казал, че й завиждам), които се сливат с бузите й и също се булдочат (гърдите й, де). Особено е равновесието между тези две части на женското тяло на П. - когато гърдите й отиват напред, бузите й се придърпват назад - от лицемерна назъбена усмивка. Наблюдавам от страни - явно пак е видяла някой, който не й е особено приятен.
Структурата на П. е чисто мъжка. Няма никаква талия - просто е равна, а краката й са тънки. Погледната отзад, също е равна и изглежда наперена, но и в същото време превита от някакъв товар, който явно носи от пред и се опитва да го задържи по някакъв начин.
Булдогът П. страда от мания, че е много умна и може повече, че не и подхожда да е само секретарка, че всички в това училище имаме нужда от… директор като нея… Проблемът е, че доктор К. (зам.-директорът) разбира тази разюздана мисъл и се опитва да я обуздае. Хладнокръвно, десет минути преди края на работния ден на П., доктор К. пристига с цял куп листа за препечатване, а най-отдолу е и един проект. Проект, по който П. ще трябва да направи некролог за четиридесетте дни от смъртта на бащата на доктор К. Гадна работа - денят ти да приключи с толкова нелицеприятно занимание, извършено даром на това отгоре. И П., естествено, е без никакъв изход - няма как - да слушаш шефовете - е част от играта.
Никой в училище не успя да ме накара да издам какъв е сценарият на учениците за училищното тържество. Никой. И на командоси ми се правиха, и ме умоляваха, но дадената дума е дадена. Или задържам тайната, или тържество няма да има. Шефовете се притесниха да не би да са описани по някакъв начин, да не би да бъде засегнато крехкото им честолюбие, да не би някоя изцепка на някой колега да излезе наяве… Тогава ми изпратиха П. - Булдога. Аз, пак, естествено, не се усетих. Разпечатахме сценария на нейния принтер и изключих, че трябва да финализирам, като затворя всички прозорци на компютъра… Въпросът беше, че след това доктор К. не можеше да ми покаже, че не харесва написаното, защото трябваше да издаде П. Ама в същото време ми сигнализираше, че сценарият е недопустим и че щом учениците ми имат такова доверие - значи нещо и с мен не е наред… Създаде се триъгълник - и то твърде любопитен триъгълник. Аз трябваше да разбера сама - нечии любимци са окарикатурени недопустимо…
П. в крайна сметка е само една секретарка, на която е позволено само да се ядосва с очи, да говори хрипкаво или по-скоро да се опитва да издава някакви звуци, които никой не чува. Или просто да пише некролози. И още да се терзае за нещо, което само тя си знае, докато лицето й се олющи до такава степен, че и кремът против бръчки от онази реклама с булдога не и върши работа. |
|
|