BlackCat
Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
Въведено на:
08 Фев 2005 22:38:07 » Конкурс: За сенилността като феномен по транспорта |
|
Ако сте от хората, които като им се развали колата си хващат такси, за да отидат на работа, значи едва ли ще разберете за какво иде реч в следното повествование. Това би означавало още, че никога не са ви правили впечатление милите възрастни хорица, чакащи по автобусните спирки, освен ако не са се изпречвали най-нахално и изневиделица с бастуните си по предния ви капак, та да ви ожулят прясната боица и да ви потрошат предното стъкълце. Но иначе с какво пък толкова биха предизвикали те интереса ви? Как една съвсем обикновена дама от третата възраст, която се връща от пазар, прекомерно натоварена за силите си с безбройни торби картофи и връзки праз лук, би могла да ви впечатли с актьорското си майсторство? Да, да – именно актьорско майсторство, което и най-обиграният режисьор би признал за уникално, неповторимо и единствено по рода си.
Но вие едва ли бихте оценили този безспорен талант, без да сте се възползвали някога от услугите на градския транспорт. Защото само тогава бихте имали наблюденията, които ми се ще да споделя тъкмо сега с вас, невежите читатели, които сигурно вече се чудите какво пък толкова би могло да заинтригува вниманието на когото и да било - баби и дядовци колкото щеш! Да, тъкмо това предизвиква интересът ми; тъкмо анализирането на този своеобразен феномен, безмилостно превзел автобусите, трамваите, рейсовете и тролеите, размахвайки непобедимото си оръжие – петлевова пенсионерска тримесечна карта за всички линии.
Май вече започна, драги ми читателю, да си представяш колоритa на картината в истинската му цялост – след дългия, изнурителен ден, в който си оперирал поне двадесетина, докарани по спешност тежко катастрофирали мъже и жени; разнасял си повече от стотина тежки табли с ястия и питиета на гладни, но капризни клиенти, или си полагал все този същия, но задължително тежък туд, към 19.30 благополучно се прибираш към къщи, а това къщи вече си забравил как изглежда, защото си го напуснал още по тъмно. Блажено си разпуснал потъртените си тъкани на твърдата седалка, не защото това е неповторимо удоволствие, за което си мечтал през цялото си жалко съществуване, а защото новата ти придобивка, отличие за неуморния ти труд – дюстабанените ти стъпала - са се подули дотолкова, че изглежда единствената им цел е да спукат два номера по големите ти обувките по шевовете. Тъкмо тогава, вратите на разпадащото се превозно средство се отварят с неописуем грохот, сравним единствено с избухването на граната от първата световна война, изваждат те грубо от неспокойната ти, но така необходима за теб дрямка и ти неволно поглеждаш през зацапания прозорец. А там навън, като в мъгла, смътно различаваш силуета на весел старец, безгрижно въртящ бастунче на опръстененото си кутре. Мислиш, че това е своего рода дежа ву, дължащто се единствено на плътната завеса изгорели газове, полепени по прозореца, тъй като когато същото това старче се качи, свирепо оглеждайки се за свободна седалка, ти съзнаваш, че по-сакат от него няма. Той тътри старите си кокали като в най-ужасен кошмар, повлякъл след себе си вече споменатите пазарски чанти, колички и щайги с колелца, изгърбен доземи от тежестта на годините си. Тогава ти, скъпи приятелю, който дори смъртно изморен не забравя възпитанието си, събираш всички сили, за да отлепиш смачкания си торс от така несъобразително заетото от теб седло, което да трябва да отстъпиш на нещастния човечец, помъкнал мъките и болките си подобно охлюв своята къща.
О, само ако знаеше, неопитни читателю, че същото това старче, за да хване гореспоменатия рейс, такъв як спринт му е дръпнал, че е напълнил с прах очите на футболиста от юношеския отбор, който е гонил същото превозно средство. Но качи ли се веднъж, възрастният господин вади на показ целия си арсенал от четири патерици и инвалидна количка, с които, в безмилостна борба за седалка, съвсем неджентълменски избутва бременното момиче, на което току-що някой по-съобразителен (или слизащ) малдеж е отстъпил място.
Да, любезни читателю – така стоят нещата. Затова побързай да се обадиш на оня ми ти майстор да го питаш защо бави колата ти вече месец – та нали не е поет да й посвещава стих, а е прост тенекеджия – да я изчука и да ти я връща, че вече ти писна на дедовия, че и от него! |
|
|