Конкурс: Ярката същност на една любов

Ще кажете вие, че в този лиричен месец февруари, изпълнен с пърхащо щастие и нежни въжделения, разкази със злободневна ангажираност и орално-гастрономична обоснованост са крайно неподходящи. Но, веднага ще ви прекъсна аз, нима макар и кратък, в този месец храната е излишна? Разбира се, че не – та макар и влюбен, всеки слага по залък в уста. Да, вярно е, че не живеем, за да ядем, но пък обратното уравнение – ядем, за да живеем – важи с пълни сили, дори и в месец като февруари. Пък и освен това, не само храната като такава ще бъде темата на нашия разговор, тук ще говорим и за една истинска, неповторима, изпепеляваща любов!
И така, всеки от нас, волно или неволно, в даден момент от житейския си път, се е натъквал на сладостите, предлагани му от един така малък, но талка могъщ представител на земната флора. Но веднъж вкусил от прелестите на тази красавица, от чиито вени тече изгаряща амброзия, човек остава във вечен плен на съвършените й, изящни, меки, гладки и неизменно лъскави форми. И като потвърждение на житейската мъдрост, че любовта минава през корема, така и тя – желаната от всеки загубил апетит стомах – скита из дълбините му, за да прокара нови пътища, по чиито новоасфалтирани тротоари да преминат гордо самунени батальони бял хляб, под акомпанимента на нежния ромон от реките пилешка супа и тътена на хладните водопади светло пиво.
Но коя е тази дивна магична фея, разпалваща пожари, които изпепеляват кръвта ти до последна капка? Да, на това е способна единствено тя - лютата чушка! Пуканата шипка, арнаутската чушка, стерилизираният фиферон, чорбаджийското чушленце, опърпорената, маринована с оцет и чесън “рибка”, сухата, току-що откъсната от ланшната поворка червена пиперка – все кулинарни изкушения, предизвикващи обилно слюноотделяне у читателя. Но какво представлява тя в своята дълбока същност? Смъртоносна отрова, биха казали нещастните осъдени души, наказани с нездрави, язвени стомаси. Те могат единствено тайничко да завиждат на богоизбраните късметлии, които имат щастието да вкусват от този гастрономичен еликсир безброй пъти. Или поне до погълването на заветната бройка от петнайсет-двадесет чушленца, като последното от тях неизбежно извиква сълзи на умиление в очите на сътрапезниците и капки мазна пот по челото, съчетани с ректални конвулсии у ядящия.
Но защо, ще попита всеки, чийто разум е здрав като стомахът му, сме готови с цената на адски мъки да изтърпим стичането на горещата лава по целия път от избухването на мъничкия червен вулкан, пукнат от жадуващите за сладостите му зъби, до болезненото й изхвърляне на сутринта? Както е казал Алеко чрез убедителните доводи на своя така известен лирически герой “Българйя майка мила не може без лютичко”, та по тоя повод, “я подайте шишето насам”, че “се е запалил стомахът ми от чушката като нажежено желязо, да ливна сега цялото шише, ще зацвърчи отвътре”. Ами да, ще зацвърчи я! Че то ако не зацвърчи, или чушката е била ялова, или зян е отишъл кефът от цялата манджа... И разбира се, всеки уважаващ себе си гастроном знае, че инак нито е сладко яденето, ни пиенето и само груб невежа, който се тъпче най-просташки насила, без апетит, би се зачудил какво му липсва, че да добие изискан вкус и най-обикновеният тас-кебап, приготвен от едрите, изнурени работнически длани на готвача в кварталната кръчма.
Е хайде сега, вие, псевдо-естети и набедени културтрегери, признайте, че ви се прилапа и на вас нещо лютичко, пък било то и под ловкото прикритие на екзотични блюда в скъп индийски ресторант! Но човешкото естество е такова, че трудно устоява на съблазните, предлагани му от всемира, макар и с ясното съзнание за техните последици. Затова оставете притеснения, скрупули и фалшива предвзетост и по най-елегантния начин изящно захапете първото попаднало пред лакомия ви взор хрупкаво чушленце! Ех каква благост ще се разтопи тогава по всичките ви сетива! Как ще се премрежи погледът с вселюбящи съзици! Как ще руменеят страните ви с плам и жар, неизвиквани и от най-вълнуващите любовни трепети! И ако това не е любов, достойна за перото и на най-лиричния поет! Пък кажете после, че с просташките си копнежи сме недостойни за битуване в романтичния ви месец...

Веднага след гласуването отивам да хапна една шкембе чорба с много лют пипер! Забравил си само да възпееш и чесъна Smile

. Да ти е сладко!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите