Конкурс: Каракачанката ни Нинджи

През летата Франца бе земеделец, а през зимите - поет. Но дойде пролет, Франца стъкми поредната си книжка, повайка се, че се е охарчил и захвана да смалява загубите. Тегли ножа на яренцето, дето цяла зима бе потропвало ръченица върху гърба му и тъй уталожвало разни болежки. Копитцата изхвърли.
Винаги много делово, кученцето Бобчо отиваше или се връщаше отнякъде, вглъбено в свои важни задачи. Засякоха се при върбата. Жена ми Габи отиваше на покупки, охранявана от Нинджи, Бобчо ситнеше откъм двора на Франца, с угрижено изражение и носеше... А, я виж ти! Едно хубаво, свежо копитце! Бобчо, той не беше вчерашен, отбеляза внезапния интерес на Нинджи към товара му. Остави го внимателно на земята и отстъпи три ситни крачки назад. Нинджи незабавно пое владението върху копитцето, заряза временно функциите си на охранител и го отнесе нагоре. Габи, впечатлена, отбеляза културата в трансакцията.
Върнаха се, тя върза Нинджи към дълга тел над къщата и внесе покупките. Хубавото копитце лежеше забравено до колибата му.
Гневен лай я накара да изхвръкне навън. Нинджи опъваше тела, но си оставаше поне на метър от колибата и копитцето. Което хич не изглеждаше забравено - в устата на Бобчо. С поглед, вперен в разгневения звяр, той бавничко, заднишком се оттегляше със своето копитце. И си го отмъкна.
"Беше ужасeн, но го отнесе." - Габи ме посвети в кучешките маневри около вкусния обект на интереси. И добави: "Негово копитце беше. А ние може да вземем от Франца." "Бъркаш храна с кучешки взаимоотношения. Засегната е честта на двора." Добре де, така да е! На въпроса й какво ще предприема, откачих песа, който изфуча надолу като тежкотоварен влак. "Не е наша работа, те да се оправят!"
След около половин час вратата на двора ни се отвори и Нинджи бавно и тържествено се появи. С копитцето в уста.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите