Конкурс: Избори за кмет

Селото ни Диканчево не е голямо, има няма сто къщи. Разположено е в южните гънки на Балкана, огрявано от ласкаво слънце и милвано от закачлив вятър. Водата ни е чиста като сълза, а земята – рохкава като халва. Хората ни, повечето възрастни, си живеят кротко и мирно. Пасат кравичките, чоплят земята и за нищо не мислят, но наближиха изборите за кмет и селото ни пощръкля. Кандидатираха се не един и двама, а цели четири мераклии, кой от кой по-наперен и по-устат: Денчо, който има цяло стадо крави и непрекъснато води тук цигани от другите села да му ги пасат, доят и поят, Кънчо – бившият тракторист, сега безработен, който по цял ден виси в кръчмата и бистри политиката, леля Милка, учителката в детската градина и Христоско, той не живее в Диканчево, майка му и баща му са тук, а той си има магазинче за хранителни стоки в Градец и си гледа търговията.
Най-напред Диканчево осъмна тапицирано цялото с плакати, кой от кой по-голям и по-шарен. Лъснаха портретите на кандидат-кметовете по стени, по огради, по телеграфни стълбове и покриви, и хукнаха роднините им, братя, сестри, братовчеди да агитират за тях. Човек не може спокойно да влезе нито в магазина, нито в сладкарницата, нито пък в кръчмата. Навсякъде глъч, шум, спорове кой е по-добър, кой по-добре ще управлява и кой повече ще направи за селото. То е ясно, че никой нищо няма да направи, но без бой не се мина. Сбиха се в кръчмата братята на Денчо и братовчедите на Кънчо, та обърнаха всичко наопаки. Изпочупиха прозорци, столове, маси, та Йоло кръчмарят още ги проклина и псува и за избори не иска повече да чуе. Разгорещиха се агитаторите и цяло село сън не го хваща. Казвам на леля Милка, учителката, да почне и тя да агитира, щом иска кмет да става и да не дреме, а работа да върши, защото времето е малко, бързо ще мине и няма да усети как ще дойдат изборите.
- Лельо Милке, време е, започвай предизборната си кампания. Не чакай!
- Как да я започна? – пита леля Милка.
Нали е детска учителка, не разбира от политика, а и никога досега не се е кандидатирала за кмет. Не са й ясни тези работи, трябва да й се помогне.
- Много лесно – отговарям й аз. – В детската градина имаш две огромни тави, в които готвят яденето за децата. Вземаш тези тави, те са удобни, едната напълваш догоре с кебапчета, другата - с кюфтета, купуваш няколко каси бира и отиваш в циганската махала. Там наемаш Хасан акордеониста, Сали с кларинета, Тончо с тъпана и започваш предизборната кампания с чалга, бира и кебапчета. Да знаеш, че всички избори в Диканчево ги решават циганите. Каквото те кажат – това става. За когото те гласуват – той е кмет.
- Как така? – възмущава се леля Милка. – Аз съм учителка, учила съм всички в Диканчево и майките, и бащите, и братята, и сестрите. Всички ме познават, знаят коя съм и какво мога.
- Добре – съгласих се аз и повече нищо не й казах.
Да, но другите кандидати не спят и не стоят със скръстени ръце. Христоско направи голямо предизборно събрание в читалищния салон. Събра цялото село, доведе от Градец негови хора, от партията, която го подкрепя, да говорят и агитират за него. Започна събранието, станаха ораторите да приказват и в това време в салона влезе Денчо краваря. Изправи се в цял ръст на вратата, а той едър като скала и здрав като вековен дъб.
- Какво правите тук бе, - провикна се Денчо та стъклата звъннаха – седите и слушате, а аз ви чакам в кръчмата с народната певица Милица Груева, с две печени прасета, с кебапчета, вино, бира и ракия. Идвайте, че печените прасета изстинаха, а бирата се стопли!
Денчо краваря, който държи да го наричаме Денчо Бизнеса, си излезе и след малко един по един след него започнаха да излизат събралите се в читалището. Салонът бързо, бързо се изпразни и само на сцената останаха Христоско и партийните функционери от Градец.
Дойде изборният ден, мина и замина и няма нужда да ви казвам кой спечели изборите и кой стана кмет на Диканчево, то е ясно като бял ден.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите