BlackCat
Модератор
![]()
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
 Въведено на:
06 Фев 2005 01:35:44 » Конкурс: Трудностите на занаята |
  |
Аз си крада, откак се помня. Тати ме е учил на гарата. Тези, дето пристигат си стискат здраво чантите, ама заминаващите бяха много лесни. Качи си куфара на багажника в купето и тръгне за вестник или за милинка. Аз оставам при багажа и много хубаво го наглеждам. От наглеждане чак ми се измъкваха ръцете. Хубави години бяха.
Като се поизточих малко почнах да отварям коли. Що лади, що москвичи... С една крива вилица през триъгълника на шофьора. Нямаше аларми, нямаше простотии. Кеф! А сегашните коли даже и триъгълници нямат. После минах на апартаменти. В панелките съм влизал за две минути. Ключалката – песен, вратата – талашит. Еех, младост, младост!
Трудни години настъпиха сега за нашего брата почтения крадец. Занаята запада, хората озлобяха и налитат на бой..
Влизам аз онази вечер в една крайна къща. Наблюдавал съм я, няма железни врати, няма решетки, аларма също. Кучето съм го хранил една седмица с кренвирши от 4 лева. Вътре живее една бабичка, викам си – я телевизорче, я някоя турска лира, я нещо друго, ще я проверя за десет минути. Издебнах като я няма и си влизам елегантно, няма къртене, няма разбиване, няма счупени патрони, както си беше едно време. Тъкмо стигнах до гардероба и бабата се връща. Метна ме от вратата – счупена челюст, две ребра отляво и аркада вдясно. Тя имала четвърти дан и черен колан. Такива работи едно време изобщо нямаше. Едвам се измъкнах, а тя ми вика: “Ела пак, сега съм почнала кикбокс и таекуондо”.
След две-три пресечки гледам – москвич. Ах, мисля си, има справедливост на този свят. Ще вляза да се стопля, може цигари поне да има в жабката. Отварям триъгълника и влизам, аларма няма, класика в жанра. Да, ама оня злобар оставил дъска с пирони на седалката и вълчи капан в краката. Сигурно ме е чул, като съм извикал неволно и докато се откача от капана дойде. Би ме интелигентно – с бейзболна бухалка. Такива работи едно време изобщо нямаше. Едвам се измъкнах, а той ми вика: “Ела пак, сега си купувам газов пистолет и електрошокова палка”.
Хвана ме страх и минах на по-светли улици. Гледам – някаква госпожица се прибира сама. Приближавам се тихо и с най-страшния си глас казвам: “Дай си бързо джиесема!” Тя ме оглежда отгоре до долу и вика: “Едва ли ще се получи нещо между нас, ама като настояваш, добре...0889 34 54...” Припаднал съм и последните цифри не ги помня.
Кой ви е казал, че нашия занаят е лесен и доходен? Това беше едно време. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 699
ХуЛитери: 3
Всичко: 702
Онлайн сега:
Няма лесно 
