Конкурс: ГАЗЗЗ !

Чудите се как да си смените местоработата ли ?
Ето един начин.
Преди доста годинки, по време на така наречения комунизъм, работех като ковач във вагонния завод. И като всяко едно сплотено предприятие, всяка Нова Година се посрещаше в някоя хижа из региона. Събирахме се началници и подчинени, и сред алкохол, мезета, песни и танци забравяхме за служебните си различия. Та, така и в тази далечна година …
Имах си тогава един колега, Пешо. Много силни приятелчета бяхме с него. Навсякъде заедно. Само при жените си лягахме поотделно. С него имахме навика редовно да си правим мизерийки един на друг. Не нещо особено болезнено, просто колкото смях да пада.
На това празненство обаче се уговорихме, никакви простотии. Ще се веселим, и си лягаме по живо, по здраво. Ми то хубаво, ама като цапнеш няколко домашнярки, от няколко колеги, трае ли сърцето. Взе да се заформя пъклен план в главата ми. Смигнах на няколко колеги и всички зачакахме небрежно Пешо да се насочи към стаята си. Това не се проточи кой знае колко във времето. Той горкия, не носеше много на питива.
Полувин час след като мой Пешо се беше туширал, или както наричахме това мероприятие – пеширал, с тайфата се насочихме към лобното му място. Доста сериозно се бях подготвил. Бях изплюскал болшенството от салатния боб на трапезата. Затова и шкембака ми в момента кротко къркореше, като Етна, преди да залее Сицилия с огън и жупел …
В стаята беше мрачно, но за сметка на това доста шумно. Наш Пешо цепеше тапетите с мощно хъркане. Приближих зоната от където произлизаха тези зловещи звуци и се обърнах с гръб. Свалих панталоните и се нагъзотих с широка усмивка на лице.
- Светни ! – извиках и се напънах, така че всяка родилка би се гордяла с мене.
Когато блесна лампата изодзадзе ми се разлетяха всичките газове, които до момента бях задържал. Звукът беше като на задавен Вартбург, борещ се за глътка въздух. Замалко да излетя в орбита. Като си помислих как съм му опърлил веждите, или поне завъртял носа на 180 градуса, се разтресах от хилеж. Започнах да обикалям стаята и да събирам овации, все едно съм Митко Бербатов и току-що съм вкарал решаващ гол на финал на световно първенство в деветдесетата минута. След няколко плъзгания на гърди и две салта ми направи впечатление тишината настъпила в стаята. Още повече се смутих, когато погледнах опечалените физиономии на колегите. Погледнах към леглото и що да видя …
В него лежи другаря Кокалачков, началника ми.
Ха познайте, колко още продължи кариерата ми на ковач …

ХуЛитер Записан(а): Feb 07, 2005 Мнения: 1

Още влязла-невлязла в сайта и попадам на този шедьовър на бобеното изсуктво ...
Shocked

Това е първото произведение разсмяло ме от сърце.
С чиста съвест пиша най високата оценка.

Ндааа, явно в тази страна бобеца не е чак на такова уважение за каквото се говори от край време ...
Wink

Това ми дойде по -миризливичко, но използвам последния срок да гласувам. Все пак е добър хумор и може би от житейска преживелица почерпено. Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите