BlackCat
Модератор
![]()
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
 Въведено на:
03 Фев 2005 23:48:59 » Конкурс: Те така, лельо Марче |
  |
О, добър ден, лельо Марче. Ха влез, заповядай. Как така насам? До болницата си идвала. Краката викаш, не държат вече. И кръста те върти. Болежки само ни останаха, болежкиии. Какво си ми донесла? Яйчица. Благодаря. Добре сте си вие на село. Кокошчици, градинка, намира се едно друго. Къщата ти къща. Оградено отвсякъде. Вържеш в двора едно куче да джафка. И кеф сайбия.
А нас питаш ли? В тези градища. Ей гледай го нашия блок. Сигур' 400 души има тук да живеят. И всички през една порта влизаме. В наше село колко останаха? Има към двеста човека, думаш. Трудно, трудно се живее в града, лельо Марче. Работа, викаш, имало. Ми то на работа- трошиш нерви. На връщане- туй да купиш, онуй. Пак нерви. Всяко нещо в джоба ти бърка. Не е като на село. Яйчица. Домати, пиперец, лучец в градината. Овощя. После в буркани и в мазата. И сиренце си правите и прасе си имате. Тук за каквото да посегнеш- харч. Пък мръсно, миризливо, опасно. Ръмжат под прозореца коли от сутрин до вечер. Те такова чудо не е било. Улицата не можеш пресече. Тъй карат, като бесни. Ако изкараш късмет да се прибереш и всичко по тебе е здраво и читаво, само искаш да починеш. Комшиите отгоре, пусти да опустеят, сякаш коне гледат, не деца. То топуркане, врява. Не ти е работа. Другите надули едни фолкове, едни чалги. Ум да ти зайде! На терасата решиш да излезеш. Да надникнеш отсреща, какво ще готвят тази вечер. То сега блоковете- на една ръка разстояние. Поглеждаш в прозореца насреща, докъде е стигнал сериала, че кабелна нямаме още и туй скъпо. И както си се загледал, профучи край главата ти някоя торба с боклук пълна. Или отгоре си мие някой терасата, в седем вечерта, или дрехи се окапват. Не е здравословно ,не еее, лельо Марче. Направо си е опасно, в блок да живееш в наши дни. Ами не стигат всичките тия неудобства и гюрултии, и боклуци дето хвърчат като бомби. Ми сега, през зимата. И тока скъп, скъп. Па като напалили тия ми ти печки с дърва. И това нийде го няма, ма дето викат, българска работа. Половината апартаменти с климатици, половината с "дървени" печки. Ма кадеж, кадеж. То не стига, че прането ти се овонява на дим. Ми като не са наред комините. И като вземе да връща. Колко пъти тази зима ни задимяваха, в най- големия студ. И люти, люти ... Да проветриш не върви, че бяга топлото на часа. И кашляш, задънихме се от кашлици и споменаваш и на комшиите родата, и на сите енергетици, до девето коляно. И на депутатите. Всинца да ги кадеж задуши.
Викаш, що не си дойдем на село. Ми той, нашия, нали лани продаде къщата. С все двора, и саята, и овошките. За 1500 лева. Климатик си купихме. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 855
ХуЛитери: 0
Всичко: 855
