Криминално

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

-Носиш ли парите?
-Носиш ли стоката?
Бабата се поогледа изпод забрадката си. Нощта беше тъмна и след краткия дъжд почти нямаше хора по улиците, но никога не се знаеше, откъде може да дебне полицията. Все пак всичко изглеждаше чисто, а и без риск, нямаше как да си позволи от по-скъпия салам. Онзи, в който слагаха дори истинско месо.
-Ето - тя бръкна в пазвата си и подаде пакет на мъжа в сянката.
Изведнъж множество сирени зазвучаха и три патрулни коли заобградиха ъгъла, на който се извършваше сделката. Баба Цена знаеше, че е била предадена, а предателството можеше да идва само от клиента.
-Не те е срам - отправи обвинението си тя.
-Мен да не ме е срам? - изрече клиентът, който всъщност беше сержант Бориславов, от отдела за "Борба срещу организираната престъпност". - Аз не петня името си продавайки нелегално сладко от смокини.
-Само малко търговия.
-Малко търговия?! - засегна се сержантът - Нелегална търговия. С подобни далавери се руши икономиката на държавата и не прииждат никакви данъци.
-Отричам всичко. - гордо заяви бабата.
-Вече е късно за това. Имаме видео запис, отпечатъци и самото сладко.
-Никога няма да забравя това - изрече през изкуствени зъби баба Цена, което не беше напълно вярно, тъй като имаше наченки на склероза.
Сигурно сте чували за този случай. Той беше на главната страница на не един вестник. Сержант Бориславов получи медал за заслуги лично от президента, а до ден днешен това се счита за преломния удар срещу организираната престъпност. Ударът, който стартира четвъртото икономическо чудо.

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Харесах! Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите