Кентавърът

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Щом започнахме да учим история се влюбих в прабългарите. Най-вече за това, че са се срастнали с конете си. Веднага отрекох ония земеделци, славяните, дето само да орат знаят.
Дядката на село имаше кон, голям, висок като Айфеловата кула. Впрягаше го в една каруца, но понякога го яхваше. През една ваканция ме качи. От това произлезе една прабългарска снимка. Аз на кон. Уж да ме учи да яздя, ама... Умря човекът и си останах с конската фотография.
За нея си спомних когато посетихме един конезавод преди години. Попитаха някой може ли да язди. Прабългарското в мен се обади. Надменно кимнах и се качих върху символа на мечтите си. По някаква случайност се тръснах отгоре му сакаш бях самия Аспарух. Право върху ония кълбета, мъжките, но сподавих вика си. Втората ми същност беше кръстена „Турбодизел” След командата конят плавно тръгна, но нещо се позаклати и аз неволно стиснах колене. И като литна оня ти ми змей. Като „Аполо 11” към лунните кратери. Изпървом разбрах как е създадено анимационното кино по бягащите конските мутри от двете ми страни. Фучах през живота свръхзвуково. Зърнах първата си мастурбация, първата целувка, първото ми такова, жена де, първия брак, изневяра, развод... За първата заплата не се сетих. Тия топки гадни... Пожелах си да съм славянин и тоя кон да го впрегна в един плуг с десет палешника и да гледа буците пръст вместо скоростта на светлината. На ти кентавър сега! А ниската порта на халето вече заплашваше да размаже тъпата ми прабългарската тиква. Реших да скоча, видях там една количка със сено, отпуснах колене и... Конят спря. После ми казаха, че със свитите колене съм го пришпорил. Мамка му!
Тогава направих един важен, макар и малко женски извод. Не си стискай краката, щото ще профучиш през живота и без нищо да разбереш ще се възнесеш. Казват, че и горе имало... задгробен някакъв, ама ми е рано да узнавам.

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Ха-ха-ха! Харесах мъжкия съвет. Успех!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

ИХа! И смешно, и умно! Ама то така е с кентаврите Smile

Много весел разказ и поучителен съща така! Благодарско!

Успех!

Усмихна ме!

ХуЛитер Записан(а): Aug 25, 2007 Мнения: 2

Много готино!!!Смешно и поучително за нас жените!!!

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2017 Мнения: 38

Много свежо и усмихнато!

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

В тоя живот човек вяра на конете не може да има, пък какво остава за топките. Добре, че е чувството за хумор на автора - ако бях аз, кой знае каква драма щеше да произлезе от случката. Laughing

Издържано от гривата до опашката, това - от въртолетчето на темето да кажа... Very Happy

Жокейско житейската, барем да има време да се усмихнем, а защо не и да се посмеем. Човекът неусетно слят с живота - такава картина ми се рисува - кентавър. Да поотпускаме захвата, да имаме време да се порадваме на гледката - инак само с едното профучаване си остава човек ...

Смях се от сърце. На някои места - напираха сълзи. На спомена...
Мен, крантата ме прекара с нисък клон на дърво. Като се освестих, вече
знаех със сигурност, че в родословното ми дърво - прабългари е нямало!

Признавам - и аз пратих, но моето е гОла вОда, пред това тук.
(...колкото до оценителя, с 2-ойката - не само на Организаторите е ясно
от какъв ново-излюпен/псевдо-неизвестен ник се е пръкнала!) Very Happy

Желая ти отличие и награда!

:- ))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Много добър разказ. С малко думи, много истина.

ХуЛитер Записан(а): Mar 30, 2010 Мнения: 22

"Фучах през живота свръхзвуково" и "...втората ми същност..." - това си е философска работа, такива неща се помят и в подходящи случаи се цитират, което дава гаранции за дълголетието на този разказ. Освен това, склоността на човек да се смее над иначе болезнени неща е много очарователно Smile

Ще ми се да е грешка, но вероятно не е! Да Бой, със сигурност админите са отчели тази проява на глупост. А като гледам интереса към това произведение мисля, че няма да му се отрази на крайният резултат. Освен това, преминалите бариерата произведения се журират...Там въпростинят ник, няма думата и не може да си прояви негативизма. Жалко, мислих си, че тези нелепи изблици са вече в историята, ама, на...човешинка, ден се вика. Laughing

Забавлявах се много. Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите