Метафоричното мислене....

И твоят коментар е неадекватен, Хамстер.

Нещо да съм споменавала за оценки? И не, не съм им фен, но не съм ги изключила като опция, защото, за разлика от теб, уважавам правота на другите да изразяват мнението си по различен начин - с коментар, с оценка, на когото както му е удобно. Както можеш и сам да се убедиш, аз отдавна съм престанала да ги използвам.

Да, писала съм и негативни коментари, бих ги нарекла по-скоро забележки. Не съм привърженик на галенето по козинката. И не съм се съобразявала с никого, ако съм смятала, че има върху какво още да поработи в дадена творба. Особено ако творбата си заслужава. Но спазвам едно правило, на което ме е научила дългата ми учителска практика - когато имам да кажа нещо добро, да похваля, да отбележа постижения, малки творчески открития, казвам го открито в рубриката за коментари, каквото не дотам добро съм видяла в текста на даден автор, изразявам го на Лични. Защото това е нещо само между мен и автора. И той единствен има право да приеме или отхвърли моите забележки. Тази си позиция съм изразявала нееднокротно и всички в сайта я знаят.

Гост

Не виждам защо трябва да повишаваме тон. Всъщност с включването си исках да изразя подкрепа на позицията на автора, и само споменаването на литературните сайтове в едно мнение ме накара да се отплесна към сайтовете, разсъждавайки по принцип, и аргументирайки се с примери от друг сайт.
Това, което е най-големият недъг на литературните сайтове, е, че е невъзможно да разграничат твореца, таланта, личността от некадърника, драскача, графомана, всичко се смесва в една безлична аморфна маса, интриги, злоба, завист вземат връх - и е безсмислено да ги идеализираме и да си затваряме очите пред слабостите им.

Точен си, в десетката, отново го казвам!!!
Very Happy

hamster написа:

rainy написа:

hamster написа:

Дълбокото ми убеждение е, че литературните сайтове не само не съдействат за раждането на литературата, а точно обратното - помагат й да загине, и с тая цел са създадени.
Аргументи ? Ето пример с един от още САМО ДВАТА литературни сайта /дори само фактът,че вместо да има поне 20 литературни сайта, колкото новинарските, те са само 3, е зловещо доказателство за ненужността им/.

Здравей, hamster.

Искам искрено да те попитам (винаги питам искрено, натъртването идва от вътрешното ми удивление на твоята позиция, поднесена тук):

Ако това е твоето убеждение - в което няма нищо престъпно, хората сме различни - поради що си част от тези общества и публикуваш (не знам как да определям творчеството ти) в обществени унищожители на литература? Аз бих определила такова поведение като демагогия.

Извинявам се, ако репликата ми не е по темата на авторката.

Не виждам никакво логическо противоречие в обстоятелството, че публикувам в литературни сайтове, но не съм очарован от тях. Стотици хиляди, ако не и милиони българи остро критикуват държавата си, отвратени са от нейните язви, но въпреки това живеят точно в нея, не са я напуснали. Осъждането на нещо не означава задължително да напуснем това нещо.

Нещо не я схванах тази логика Хамстер, веднъж смяташ литературните сайтове за ненужни / зловещо доказателство за ненужността йм/, но все пак това не пречи да публикуваш. И се питам защо? И никак не мога да си отговоря, ама никак.
Аз напоследък рядко пиша и рядко публикувам, но чета, обичам това място и намирам смисъл да правя всичко възможно за съществуването и популяризирането му. Коментирам само , ако нещо истински ме е впечатлило. Нямам претенции да съм компетентен коментатор. Пиша емоционално, импулсивно...Не, не критикувам, нямам такова самочувствие. Не мисля,че това е грешка. Графоманите, каквито и еквилибристики да правят в един момент се усещат не на мястото си и сами се оттеглят. Но имат шансове докато драпат за внимание да си отговорят на много въпроси, да прочетат добри произведения и коментари и да вдянат какво точно липсва на техните творби. Намирам смисъл в това, да съдействам на творците в него, спели да издадат книги...Мисля, че това е празник, който трябва да се сподели и за това и анонсирам тези събития - за теб това е агиттабло...Не може да ти се угоди - ами на мен някъде като не ми харесва - не ходя там. Толкова е просто.

Гост

Не само нелогично, а и твърде елементарно е разсъждение от типа на "Щом не ти харесва един сайт, не публикувай", или "Щом не ти харесва как пиша, не ме чети". По тая антилогика, както отбелязах, всички, които не харесват нашата държава, и с пълно право, защото в нея няма нищо за харесване, трябва да си вземат багажа и да се изнесат в някоя бяла страна. Да, но, слава Богу, огромната част от сънародниците ни си стоят тук, защото, наред с другото, са истински патриоти - осъждат страната си, но са в нея, а не я възхваляват отвън.
Та така - невъзможно да избягаш от всяко нещо, което не харесваш. Аз презирам някои проруски сайтове, но винаги ги чета и коментирам в тях. Не е нужно да си влюбен в един сайт, за да стоиш в него. Конкретно аз - чрез литературните сайтове давам израз на творческия заряд в себе си, пиша, за да бъда само четен, а не коментиран и оценявам, защото оценки и коментари не ме интересуват. И пиша критични коментари - защото да пишеш само хвалебствени е просто смешно.
Хайде влез сега в коментарите и прочети последните сто. С незначителни изключения всичко е превъзнасяне, сякаш тук е Националният музей на българската литература , и пишат живи класици.
Коментарщината, за която написах тема, е нещо толкова отблъскващо, и въпреки многобройните й обсъждания, изобщо неотстранена, че е измежду основните причини за яловостта на литературните сайтове.
Безкрайни хвалби,връщане на хвалбите, съпроводени от шедьоври от типа - Харесах и оценявам!, точно както някоя мис Мокра фланелка, дразнят непредубедения и обективен читател, но са идеал за една категория, която възприема литсайта като седянка.
Такива ми ти работи. Колкото до агиттаблото -фактът, че честитки и реклами висят само по 2 седмици, са ярко доказателство за това, че са втора категория, а във форуми трябва да има теми като тази.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите