Елин Рахнев - ”Канела”

Елин Рахнев,
един от малцината съвременни творци, който ме кара да чувствам и усещам света около и вътре в мен по начин, който ми импонира до болка.

Съвсем скоро по книжарниците, онлайн е налице.

КАНЕЛА 6

Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само
тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,
да публикувам остатъците от организма си. Само тогава
мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да
прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,
полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е
интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш
трамвая в село рударци. Това е да тананикаш шопен
в магазин за колбаси. Това е няколко пъти „смърт във
венеция“. Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.

Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз – един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.

Приех трептенето на миглите ти като конституция.
Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като
първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.
Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога
да остана верен. Като единствената възможност да покажа
среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.
Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз –
един на последно раздаване. Аз – PR на аутизма и цветаева. Аз –
дистрибутор на винилово щастие. Аз – юпи от ХVIII век…
За какво ти бях изобщо.

Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква глезотия.
Нито творческа сентенция. Нито аристократичен
модус… Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от
мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в
чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още
нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам
сецесиона, хубавото, чучулигите… Позитивното в новите
поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост-,
суб- ме боли. Това е армани на болката. Това е болка,
болко-о, болчице… от а.г.

От тук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг
и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.
До последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част
от жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за
зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и
функции. Аз, който исках да бъда импресарио на миглите ти.
Аз, който направих всичките си творчески планове около
трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,
който затворих всички светове в очертанията ти…
Сега изобщо на кой свят съм…

Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.
Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна
сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.
Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.
Трептенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,
търд хенд, другото е томас ман без „смърт във венеция“,
U2 без боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е
началото и краят на поезията. То е избрано от уитман
до днешните пишещи братя.

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

sliver, ама голяма непоносимост към болката битува сред множеството от

"днешните пишещи братя"

не ти ли е някак странно... или това е нормално?

много хлипове - малко хитове Smile

... как ми липсват Фифо, Кръсти, nironi, Сашо Белчев, Райсъна, Венци...

днес е хубав празник, та да си кажа и аз благата вест -

добре е, че ги има

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Благодаря за добрата дума, адаш!
Мисля, че универсалната рецепта е дадена от Станиславски: "Да обичаме изкуството (стиховете) в себе си, а не себе си в изкуството" )))
Оставам с пожелание за здраве и надежда за среши!

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Адаш, благодаря за цитата на Станиславски! Smile

Не ми е попадал, но аз наистина мисля, че текстовете, книгите, картините... те трябва да тревожат, те да обичат, те да вълнуват, те да замислят, а не автора чрез тях... и във тях.

А това изкуство, което е спасявало и спасява души... в невинното ми
преклонение, възниква само една пуслация -

тържество на духа!

пп поздравленията към Елин ще му ги предам лично като се видим във Филибето... на по чаша вино Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

"От мен за теб!"
Това е личния подарък, който Елин остави върху книгата си "Канела", след снощното й представяне в Пловдив... след като канеления дъх на актьори, музиканти и приятели владееше въздуха в галерия U P.A.R.K, след като тихият, дълбокият глас на Елин всяваше бунт в душите ни чрез собственото му обезсмисляне, след като се бях нашмъркал с поезия...
И чувах, и още чувам надрасканата винилена плоча как е зациклила - един елин, един елин, един елин...
който не беше самотен в самотата си, защото от разполовената черупка на смъртта витаеше духа на Кольо Карамфилов. И умирането не беше смърт, когато две души се сливаха отново, когато никога не са се напускали... когато едната с тишина си ни казва "поезията е просто нещо", а другата е глас, който ни завръща сред филибелийската бохема с "Усилшмузиката, майна!"
В слуха ми чувах стъпките на непотребните... отмъкващите карамфилите и хукващи към търгове и аукциони. Видях и сянката на един Елин... видението на приятелската ръка, която почистваше увехналите карамфили, за да освободи мястото надгробно за поникване на сребърните коси на Колето К.

Това е, Елине...
"От мен за теб!"

...(.)

Дарче

Най - чистосърдечно ти завиждам за емоциите, в които си плувал Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

И аз, Дарче, и аз!!!
Smile

"...остатъците от организма си."
Е, това ми дойде малко в повечко, мда!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите