Творчество и суета, или за нежеланието да те оценяват

Гост

Най. хубавото на този сайт за мен е възможността да се откажеш от това да те оценяват и да те коментират. Вторият от трите литературни сайта изобщо не позволява това, третият пък го разрешава само ако специално си платиш Very Happy

Често се питам защо по-голямата част от авторите не се възползват от тази чудесна възможност да докажат, че оценките не ги интересуват. Не би и трябвало да се интересуват, тъй като оценките нямат абсолютно никакво значение и смисъл. Те не биха могли да изразяват стойността на един текст, наличието и липсата на качества, а са абсолютно имагинерна величина. Пълна илюзия, фата моргана.

И единственият отговор, който намирам, е суетата. Блазни се уважаемият автор от факта, че може да има оценки, те в неговото съзнание са критерий за качество и индикатор за значимост, и като така е отворил широко портите си за оценяването. Very Happy

Суетата може да е най-човешкото качество, може да е генетично заложена у творците, но никой и нищо не може да ме убеди, че е нещо хубаво.

И лично аз най.много уважавам авторите тук, които не желаят да бъдат оценявани. Защото не са суетни. Rolling Eyes

Споделям твоето мнение напълно!За мен винаги са били по-важни коментариите, дори и когато са отрицателни!...Мнението на другите, някои забележки понякога са много полезни за автора да разбере дали е успял да защити темата и тезата си!...Отдавна се отказах от оценките, напомнят ми за ученическите години и не са критерий за стойност в творческите занимания!...

ХуЛитер Записан(а): Apr 14, 2010 Мнения: 264

Това е проблем само на онези, които по принцип имат сериозни проблеми със суетата.

Отказът от коментари и оценки е едно изрично действие, тоест демонстрация. Това действие доказва, че имаш доста изявено отношение към коментарите и оценките.

Позволяването им, тъй като е функция по подразбиране, от една страна е уважаване на домакинството на сайта, а от друга - спокойно може да е и липса на отношение.

Освен това, всеки коментар и оценка могат да бъдат и нещо различно. И задължително са някаква форма на комуникация.
Аз лично съм върл противник на възклицания и одобрявания в коментари, но споделените асоциации във връзка с произведението са ми интересни.
Противник съм на безсъдържателните "поздрави" в коментар, но появата на приятел, който действително поздравява (по възможност с други, несхематични и откровени думи), е ценна част от битийността на ежедневието ни.

И т.н.

Гост

Отказът от оценки няма нищо общо със суетата. Той е демонстрация - да, но на пълно отрицание на суетата. Отказалият оценки заявява ясно - аз съм творец, дошъл съм да пиша заради удоволствието от писането, а не заради оценяването. Лично аз не намирам друга причина да позволиш оценки от тази да погъделичкаш егото си. Very Happy

Суетата е недостатък, порок, дори грях според всички религиозни и морални доктрини. Както и да се проявява.

ХуЛитер Записан(а): Apr 14, 2010 Мнения: 264

всяка показност е суета

да иска да изглежда неусетно може само суетата

другото е естественост

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

ATOM написа:

Това е проблем само на онези, които по принцип имат сериозни проблеми със суетата.

Отказът от коментари и оценки е едно изрично действие, тоест демонстрация. Това действие доказва, че имаш доста изявено отношение към коментарите и оценките.

Позволяването им, тъй като е функция по подразбиране, от една страна е уважаване на домакинството на сайта, а от друга - спокойно може да е и липса на отношение.

Освен това, всеки коментар и оценка могат да бъдат и нещо различно. И задължително са някаква форма на комуникация.
Аз лично съм върл противник на възклицания и одобрявания в коментари, но споделените асоциации във връзка с произведението са ми интересни.
Противник съм на безсъдържателните "поздрави" в коментар, но появата на приятел, който действително поздравява (по възможност с други, несхематични и откровени думи), е ценна част от битийността на ежедневието ни.

И т.н.

Напълно споделям мнението на Атом.

Освен това мисля, че тази тема, по начина, по който е формулирана, е манипулативен опит да се разделят потребителите на сайта на такива, които "трябва" да бъдат "уважавани" и на онакива, които "не трябва" по доста неточно изтълкуван признак.

И понеже Ранвир обясни какво означава за него отказът от оценяване, (който е негово право и негов избор), бих искал да го попитам какво демонстрира и със забраната на коментарите под собствените си публикации тук? И дали това не е висш израз на суета? Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

формулирането и поднасянето на въпроси за суетата подсказва от къде е

източника - от непреодолелия себе си, който търси граници

...а за надмогването се иска свобода, мъдрост и любов (там няма забрани,

нито въпроси, нито въпросните отговори... но има дадени възможности)

...(.)

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Както отбелязах и в един друг форум авторите са суетни по презумпция. Освен това са и много ревниви към написаното от тях, в което също няма нищо чудно. Един от най-оригиналните и интересни художници, който познавах не веднъж е влизал в схватки (понякога и кървави) по кръчмите в защита на идеите и творчеството си. Достатъчно беше да го попиташ какво е имал в предвид в тая или оная картина за да си намериш голям проблем. Това разбира се не омаловажаваше творчеството му, което си остана уникално.

Та от ревността и суетата се ражда и нуждата твореца да получи обратна връзка за творчеството си. Ако нямаше нужда от това защо би го публикувал? А тънкостта се намира в баланса да пишеш и твориш освободено, без нуждата да угаждаш на чужди интереси и възможността да получиш обективна обратна връзка от реципиента на творчеството ти.

Така мисля аз.

ATOM написа:

Това е проблем само на онези, които по принцип имат сериозни проблеми със суетата.

Отказът от коментари и оценки е едно изрично действие, тоест демонстрация. Това действие доказва, че имаш доста изявено отношение към коментарите и оценките.

Позволяването им, тъй като е функция по подразбиране, от една страна е уважаване на домакинството на сайта, а от друга - спокойно може да е и липса на отношение.

Освен това, всеки коментар и оценка могат да бъдат и нещо различно. И задължително са някаква форма на комуникация.
Аз лично съм върл противник на възклицания и одобрявания в коментари, но споделените асоциации във връзка с произведението са ми интересни.
Противник съм на безсъдържателните "поздрави" в коментар, но появата на приятел, който действително поздравява (по възможност с други, несхематични и откровени думи), е ценна част от битийността на ежедневието ни.

И т.н.

така го разирам и аз. колкото за оценката мисля че тя е въведена от админите с желанието да дадат възможност за различни класации и т.н които обаче съвсем неправилно се ползват от гласуващите/ но това е друг въпрос/. по тази причина аз съзнателно забранявам оценките на произведенията си /последното съм го забранила за коментари по погрешка/ но коментарите са много ценни за мен, дори и само с поздрав. това означава, че все пак някой, го е прочел. тук, за разлика от ФБ не можеш само да "харесваш" за да дадеш знак че си забелязал произведението, трябва да си направиш труда на отбележиш с коментар. не винаги имам време да напиша смислен коментар, понякога се връщам към някое произведение в последствие, но смятам коментирането за един изключително ценен момент в този сайт.

Гост

Папакот се опитва да търси под вола теле, вменявайки ми в дълг някаква манипулативност. Very Happy

Той впрочем държи много на оценяването.

Само с две думи тезата.

1. Оценяването е груб примитивен КОЛИЧЕСТВЕН подход към КАЧЕСТВЕНО явление като Изкуството. Текст с 4 петици по тая логика е 4 пъти по-добър от текст с една петица.

2. Желанието да получаваш оценки е проява на суетност и на нищо друго.

3. Суетността е порок, недъг и всичко свързано с това.

4. Суетността и Тврчеството са НЕСЪВМЕСТИМИ.

5. Никъде не споменавам в темата си за коментари. Когато не са възклицавания и размяна на хвалби, те естествено, че са ценни и извънредно важни.

6. Суетата е желанието да получаваш оценки, а не акцентирането върху това желание.
Exclamation

Ranvir написа:

Папакот се опитва да търси под вола теле, вменявайки ми в дълг някаква манипулативност. Very Happy

Той впрочем държи много на оценяването.

Само с две думи тезата.

1. Оценяването е груб примитивен КОЛИЧЕСТВЕН подход към КАЧЕСТВЕНО явление като Изкуството. Текст с 4 петици по тая логика е 4 пъти по-добър от текст с една петица.

2. Желанието да получаваш оценки е проява на суетност и на нищо друго.

3. Суетността е порок, недъг и всичко свързано с това.

4. Суетността и Тврчеството са НЕСЪВМЕСТИМИ.

5. Никъде не споменавам в темата си за коментари. Когато не са възклицавания и размяна на хвалби, те естествено, че са ценни и извънредно важни.

6. Суетата е желанието да получаваш оценки, а не акцентирането върху това желание.
Exclamation

.

ХуЛитер Записан(а): Nov 03, 2009 Мнения: 74

Ranvir написа:

Най. хубавото на този сайт за мен е възможността да се откажеш от това да те оценяват и да те коментират. Вторият от трите литературни сайта изобщо не позволява това, третият пък го разрешава само ако специално си платиш Very Happy

Често се питам защо по-голямата част от авторите не се възползват от тази чудесна възможност да докажат, че оценките не ги интересуват. Не би и трябвало да се интересуват, тъй като оценките нямат абсолютно никакво значение и смисъл. Те не биха могли да изразяват стойността на един текст, наличието и липсата на качества, а са абсолютно имагинерна величина. Пълна илюзия, фата моргана.

И единственият отговор, който намирам, е суетата. Блазни се уважаемият автор от факта, че може да има оценки, те в неговото съзнание са критерий за качество и индикатор за значимост, и като така е отворил широко портите си за оценяването. Very Happy

Суетата може да е най-човешкото качество, може да е генетично заложена у творците, но никой и нищо не може да ме убеди, че е нещо хубаво.

И лично аз най.много уважавам авторите тук, които не желаят да бъдат оценявани. Защото не са суетни. Rolling Eyes

Дрън-дрън, ярина!
Суетата се определя и като прекомерна вяра в собствените си възможности. Ще направя малък разбор на текста, който е цитиран по-горе.
1. Изразът "никой и нищо не може да ме убеди" е суета.
2. Изразът "И единственият отговор, който намирам, е суетата" е суета.
3. Изразът "Не би и трябвало да се интересуват, тъй като оценките нямат абсолютно никакво значение и смисъл." е суета.
4. Изразът "Те не биха могли да изразяват стойността на един текст, наличието и липсата на качества, а са абсолютно имагинерна величина ."

Трябва доста да си си повярвал, за да пишеш толкова категорично и по такъв инфантилен начин да обобщаваш неща, които няма как да са ти ясни. И не на последно място, когато трепнеш с мигли, да откриваш нова тема с нулево значение.
И да завърша с един уикицитат за суетата:

Всичко е суета, а да откриете това е най-голямата суета. — Джон Хобс

Bockpece написа:

Ranvir написа:

Най. хубавото на този сайт за мен е възможността да се откажеш от това да те оценяват и да те коментират. Вторият от трите литературни сайта изобщо не позволява това, третият пък го разрешава само ако специално си платиш Very Happy

Често се питам защо по-голямата част от авторите не се възползват от тази чудесна възможност да докажат, че оценките не ги интересуват. Не би и трябвало да се интересуват, тъй като оценките нямат абсолютно никакво значение и смисъл. Те не биха могли да изразяват стойността на един текст, наличието и липсата на качества, а са абсолютно имагинерна величина. Пълна илюзия, фата моргана.

И единственият отговор, който намирам, е суетата. Блазни се уважаемият автор от факта, че може да има оценки, те в неговото съзнание са критерий за качество и индикатор за значимост, и като така е отворил широко портите си за оценяването. Very Happy

Суетата може да е най-човешкото качество, може да е генетично заложена у творците, но никой и нищо не може да ме убеди, че е нещо хубаво.

И лично аз най.много уважавам авторите тук, които не желаят да бъдат оценявани. Защото не са суетни. Rolling Eyes

Дрън-дрън, ярина!
Суетата се определя и като прекомерна вяра в собствените си възможности. Ще направя малък разбор на текста, който е цитиран по-горе.
1. Изразът "никой и нищо не може да ме убеди" е суета.
2. Изразът "И единственият отговор, който намирам, е суетата" е суета.
3. Изразът "Не би и трябвало да се интересуват, тъй като оценките нямат абсолютно никакво значение и смисъл." е суета.
4. Изразът "Те не биха могли да изразяват стойността на един текст, наличието и липсата на качества, а са абсолютно имагинерна величина ."

Трябва доста да си си повярвал, за да пишеш толкова категорично и по такъв инфантилен начин да обобщаваш неща, които няма как да са ти ясни. И не на последно място, когато трепнеш с мигли, да откриваш нова тема с нулево значение.
И да завърша с един уикицитат за суетата:

Всичко е суета, а да откриете това е най-голямата суета. — Джон Хобс

понеже не мога да го " излайкам"

Гост

Няколко автора, решили да позволяват оценяването, вместо да се позамислят и да преценят, че то е лишно от смисъл, изразява само и единствено четкане на егото си и е неприсъщо за творци, се захващат да философстват.
Първият коментар на Че Гевара отбелязва нещо, което споменатите не са в състояние да осъзнаят - "Отдавна се отказах от оценките, напомнят ми за ученическите години и не са критерий за стойност в творческите занимания".
Ето това е инфантилност, скъпи ми Воскресе - да идеш и да цъкнеш някаква оценка някъде. Като че ли творбата е хранителен артикул и го оценяваш по вкусови качества. Very Happy

Не се опитвайте да легитимирате суетността си, а просто заклчете оценяването. Толкова е просто.

След като доста хора са го направили, очевидно не боли Very Happy

Ranvir написа:

Няколко автора, решили да позволяват оценяването, вместо да се позамислят и да преценят, че то е лишно от смисъл, изразява само и единствено четкане на егото си и е неприсъщо за творци, се захващат да философстват.
Първият коментар на Че Гевара отбелязва нещо, което споменатите не са в състояние да осъзнаят - "Отдавна се отказах от оценките, напомнят ми за ученическите години и не са критерий за стойност в творческите занимания".
Ето това е инфантилност, скъпи ми Воскресе - да идеш и да цъкнеш някаква оценка някъде. Като че ли творбата е хранителен артикул и го оценяваш по вкусови качества. Very Happy

Не се опитвайте да легитимирате суетността си, а просто заключете оценяването. Толкова е просто.

След като доста хора са го направили, очевидно не боли Very Happy

БЛА БЛА... И ТОВА Е СУЕТА...РИСКУВАХ ДА СЪМ СУЕТЕН ЗАРАДИ СУЕТАТА ХАХ

ДОК ДИКСИТ

Twisted Evil

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите