"Всяко тържество на България е смърт за Русия"....

Гост

Историята ни е ужасяваща смесица от върхове и падения, от позор и слава. Най - трагичните събития в нея са пряко свързани с Русия - може би най-страшното ни проклятие. Особено днес.

За щастие великите българи са разбирали зловещата й роля. Били са наясно с всичко. И можем да се гордеем с тях.

Ето как достойните наши сънародници са възприемали тази държава.
Точно днес е просто задължително да си спомним за тях.
С преклонение.

http://www.extremecentrepoint.com/archives/335

Ей, това русофобите ако не избълвате злобата си, ще се задавите с нея и ще умрете!
Но защо в сайта - - вкъщи легени нямате ли си, тоалетна чиния нямате ли?
Защото ако Залтия имаше повод да пусне темата си, твоята тема е пусната без никакъв повод.
Пускаш я единствено за да предизвикваш раздор. Защото щом ти кажеш някаква грубост, и опонентите ти ще ти отговорят, и караницата няма да има край.
Но нищо де - на сеирджиите пък може да им е интересно.

Но за това, че уж де руснаците нищо не са открили. Напротив - всичко на света най-напред руснаци са го открили.

Джеймс Уайт изобрети парната машина, но много преди него я беше изобретил Ползунов; Едисон откри електрическата крушка - преди него беше я открил Лодигин; Братя Райт изобретиха самолета - двайсет и една години преди тях го изобрети Можайски. И т.н. и т. н.

Дори френската любов не са я измислили французите, а руснаците - пръв, преди повече от 200 години, Кутузов е казал за Наполеон, че ще му го тури в устата.

Ами Менделеевата таблица - нея още никой западняк не я е измислил, тя си остава изцяло руско постижение. Ами руската птица-тройка, ами тачанката? Да не говорим за космическите кораби и ракетостроенето - и там са ненадминати.

Единствено компютъра го е изобретил по-малкият брат на руснаците, българите. (Но българите претендират и за откриването на френската любов, защото в една наша народна песен се пеело: "Дилин дилин дишка - мома свири на пишка").

Да, някои от изобретенията не са били внедрени от руснаците, но затова са били виновни жестоките и развратни руски помешчици и царе.

Но руският народ, под ръководството на великия, на гениалния руски революционер Ленин, ги свали от власт, взе им земята и я раздаде на тези, които я обработват. А заради антибългарската му политика убиха и царя.

Така че и първата успешна социалистическа революция пак руският народ я е направил. Или и това ще оспорвате?

Гост

към Раковски, Ботев, Яворов и на-вече към Захарий Стоянов.
Щях да се учудя много, ако един от фанатиците не се беше обадил.

За разлика от оная пропагандна "тема" тази е посетена на литературата и на БЪЛГАРСКИТЕ писатели.

То се знае, че фанатиците ще се разгневят,, защото те са си дълбоко в себе си руснаци, в някоя хромозома. Very Happy

Гост

Но руският народ, под ръководството на великия, на гениалния руски революционер Ленин, ги свали от власт, взе им земята и я раздаде на тези, които я обработват. А заради антибългарската му политика убиха и царя.

Така че и първата успешна социалистическа революция пак руският народ я е направил. Или и това ще оспорвате?

Целият нормален свят осъди престъпленията на Ленин , варварството на руските болшевики, избили народа си, чудовищната и непозната в историята тирания..... а за някои лица това е героизъм.

Прости им, Господи.... опс, те са атеисти Very Happy

Още от заглавието ѝ: "Всяко тържество на България е смърт за Русия" се вижда колко е литературна и колко политическа е тази тема.

На всичко в нея може да се даде отговор. В предния си постинг взех отношение по твърдението ви, че руският народ е бездарен.
Отчасти отговорих и на това колко жестоки и развратни са били руските помешчици и руските царе. И като е било така, те заслужено са били пометени от революцията.
И по всички останали въпроси може да ви се отговори.
Сега ще се спра на развратността на помещиците.
Да, те са се ползвали от жените и дъщерите на крепостниците. Но така е било и в западна Европа - в Англия и Германия. Само че вместо помещиците, там са го правели капиталистите.
В "Комунистически манифест", по въпроса за "общността на жените", се казва, че на капиталистите не им стига това, че разполагат с жените и дъщерите на наемните си работници, но от липса на морал и от скука се занимават да прелъстяват и да си отнемат един на друг съпругите

Но, като истински атеист, каквито са били и са и най-будните и прогресивни умове на човечеството, в това число и нашият Ботев, ще разкажа как поповете са се ползвали от това право. Зная го от фолклора.
Правото на първа брачна нощ са го притежавали - на запад бароните и графовете, в Русия, както твърдиш - помещиците, в африканските племена - шаманите, а в България - поради липса на барони и помещици, поповете.

В разгара на сватбите са се провиквали:
- Хаайде булката в стаичката!
И булката трябвало да отиде в една стаичка, в която попът да я оправи.
Но в едно село имало два попа. От първа брачна нощ се ползвал все старият поп, а на младия поп това никак не му се нравело. И той подучил младоженеца:
- Когато извикат "Хайде булката в стаичката", вместо нея в стаичката ще влезеш ти, ще легнеш в леглото и ще чакаш попа.
- А докато го чакам какво да правя? – запитал младоженецът.
- Дърви си х.я! – отговорил му попът, в смисъл нищо няма да правиш, само ще го чакаш. Но младоженецът го разбрал буквално.
И когато попът влязъл, съблякъл се и легнал до него, младоженецът така го награбил, че на попа от зор щели да му изхвръкнат очите.
След този случай, когато следващата булка влязла в стаичката, попът не посмял да влезе при нея, а изпратил първо клисаря да я опипа, да не би и тая булка да не е мъж.
И когато клисарят излязъл от стаичката, запитал го:
- Опипа ли я, Тодоре?
- Опипах я, дядо попе, нищо няма.
- Я иди, иди да я опипаш по-хубаво още веднъж.
Излязъл пак клисарят и казва:
- Опипах я пак, дядо попе, Нищо няма, само едно много малко нещо, като фъстъче.
- Фъстъче, фъстъче, ама като види попско дупе, ей такъв х.й става! – казал попът и като присвил ръката си в лакътя, показал жеста, с който е прието да изобразяват Марковия.

А в друго село в двора на църквата попът бил поставил между два кола една дъска. Булката се навеждала и поставяла ръцете си на дъската, а попът затискал ръцете ѝ с друга дъска, отивал зад нея и я обладавал. И не можело мома да се венчае, ако не е минала през попа.
Една привечер една булка, след като издоила биволицата, отбила се при попа да си мине и тя по реда. Носела си и бакърчето с млякото, а след нея вървяло малачето.
- Хайде, булка, слагай ръце на дъската! – казал ѝ попът.
- Ама как да ги сложа, не знам? – казала булката.
- Ето така! – сложил ръцете си на дъската попът, а булката моментално го затиснала с втората дъска. След това му вдигнала расото до главата и започнала да излива млякото върху голия му гръб. И млякото се стичало по гърба му към тестисите, а малачето започнало да бозае от тях. И когато млякото свършвало, малачето блъскало с глава нагоре, както правят агнетата и теленцата когато бозаят. И тогава попът виквал:
- Булка, сипни още малко, сипни още малко, булка!
Та така и този поп бил отучен от този занаят.
А в Русия са ги отучили с революцията.

Гост

заглавието на темата е израз на един руски политик, Аксаков, и то илюстрира точно отношението на руската имперска политика към нас.

Противно на безумните твърдения, че Русия винаги е била наша благодетелка и спасителка, историята говори друго. Ти сам прочете как нашите велики умове са я възприемали - и тяхното мнение тежи безкрайно повече от моето и твоето.

Ако можеш, обори точка по точка Крапчев, Стамболов, Раковски и другите представени в тази подборка имена.Все още огромна част нашенци с промити от комунизма умове не знаят как нашите великани на духа са се отнасяли към Русия.
Опитай се да осъзнаеш, че Русия не е тая приказна прекрасна страна, каквото си си внушил, че е. Няма да боли.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Ангаре, като чета това, което си написал, Декамерон не ми трябва. Smile

Ранвир, историческите реалности винаги са свързани със своето време, в което са ситуирани.
Всички империи са рухвали по-бързо или по-бавно след апогея си.
Преди Съветската, на много други им се е случило.
Няма как с насилие да направиш добро!
Колкото и добри да са намеренията ти.
Русия, както и всички от така наречените "велики сили" винаги са се борили за влияние като в отделни периоди политическото влияние е преливало във физическо. Да не кажа - във всички...

Русия не ни е "освобождавала" даром. Следвала си е политиката за влияние от позицията на силата на "по-силния" над "по-слабия". На 'по-големия" над "по-малкия".

Обаче! Днес, в този момент, реалностите са по-различни от гледна точка на обектите, участващи в политическия театър.
САЩ и Израел се самоопределят като "силните на деня". Аз бих казал, че дългогодишното натрупване на престъпни капитали няма къде другаде да избие. Европейската народна партия открито заплашва Русия с война.

Не дай Боже това да се случи! При подобен сценарий богатите биха станали още по-богати, а и биха заличили следите си от престъпното натрупване на капиталите си. Бедните биха го духали както и досега, но голяма част от тях бързо биха били унищожени физически, а не както през последните години - бавно.

Защо си помияр според мен? Въпреки интелекта си.

Има два варианта. Или платен или заблуден.

Каква би била ползата за България от война? Такива лайна като теб само наливат масло в огъня. Не ти ли е ясно? И пак те питам - при евентуална война би ли бил в първите редици или като сеирджия-кукловод, или като мародер, би предпочел да си встрани или отзад?

Не разбираш ли колко наши близки и обичани хора биха пострадали? В името на нови имперски интереси.

Без да имат вина за подклаждането на война! Или войните с хиляди жертви в момента са ти малко и ти се иска това да се случва и на наша територия?

Трай си, плъх! Това, че конюнктурно оплюваш Русия, ти е лесно, нали?
В момента не Русия е заплаха за България!

Гледай днес и напред, ако можеш!

Вместо да цитираш избраните извадки от доста съмнителен сайт.

Писателите и поетите, изборно цитирани там, са имали своите основания за времето си и всеки е бил отговорен с името си, не като теб - анонимнико! Повечето от тях са заплатили с живота си!

Днес времето е друго по простата причина, че винаги е друго. Политическите реалности са по-различни. Не лижи задниците на новите си господари, както преди българи са лизали задниците на руските!

Прочети това вчера публикувано тук стихотворение на Ники Комедвенска, ако наистина смяташ, че става дума за литература, а не за проституция:

Българска сватба

Тъпани, тъпани! Крачи женихът начело.
Сватба е. Страшно е. Сбира се цялото село.
Пукат се гайдите, тъжна е булката в бяло.
Псуват мъжете, жените кълнат на умряло.
Котки и кучета в тъмните ъгли се крият.
Сватба е, казват ни. А пък гъдулките вият.
Тропат сватбарите, блъскат се зли и неверни.
Попът е в църквата. Попът е целият в черно.
Моя Българийо, влизаш от клетка във клетка.
Пак те продадоха, пак те венчават по сметка.
Плачеш под булото. Храмът е пълен със кости.
Твойте търговчета нямат ли срама от Господ!
„Имат! Простете им!” – всичко пред Бога отричаш.
Ти си ги раждала. Ти и сега ги обичаш.
Пийте до пръсване! Ад и небе да се кърти!
Вият гъдулките. Мама се жени посмъртно.

Ranvir написа:

Ако можеш, обори точка по точка Крапчев, Стамболов, Раковски и другите представени в тази подборка имена.

Защо аз да оборвам това, което ти цитираш - тя историята го е оборила. Може да са писали и такива работи, но явно са се заблуждавали.
Защото нито Раковски с легията си, нито Ботев с четата си, нито Вътрешната революционна организация на Левски, нито Захари Стоянов и Стамболов със Строзагорското въстание, нито Бенковски с Априлското въстание ни освободиха от турско робство - освободи ни Русия!
Писали са така, както пишете и вие сега - за да насаждате русофобия.
Или от корист, или от лошотия, или от заблуда. Ориентирали са се на запад, и са ругали всичко руско, и винаги сме били против Русия. И затова ни докараха до две национални катастрофи, а от третата само Съветският съюз ни спаси.
Що се отнася до Стамболов, русофобството на този диктатор е било пословично. Той ни доведе немец за цар, и преследваше русофилите, които по негово време трябваше да напуснат страната, а някои, в това число офицери-герои от Сръбско-българската война, бяха убити.
И затова си получи ножа по главата. Както пише Добри Ганчев за него, цитирам по смисъл: "Толкова души бити, затваряни, измъчвани, убити - можеше ли народът да му го прости!"
Но едно са си мислили и говорили политиците (каква аналогия с днес), а друго - народът. Ще цитирам част от разказа на Иван Вазов "Негостолюбивото село":

"И ние ляхме кръв за тоя народ!
Матвеев пламна от ярост и избълва една руска псувня, останала фамилиарна у нашите селяни още от руската война.
Чудно нещо! Вместо сръдня и докачване да покажат, селяните си продумаха нещо весело, па се приближиха.
Кръчмарят, който беше и кмет, пръв взе думата:
- Ваша милост от кой народ си, да прощаваш?
Матвеев отговори злъчно:
- Руский!
Кръчмарят го улови за ръката с желание да се здрависват.
- А бе холан, човече, оти не ни каза по-рано, ами ни мъчи така и ни увре в грях?
И селяните един въз друг се заредиха да му хващат ръката. Кръчмарят смеешком му обади, че го взел за "шваба".
Дойдоха и други селяни и взеха да се ръкуват. Кръчмарят ги оттикна и каза:
- Оставете го!... Ела, господине, всичко дал господ у нас: и студена вода, и вино, и хляб, и пиленце за христиени като ваша милост. Ху, да се не види макар как не ни изпсува по-рано, да се сетим, че си наш челяк - нали сме си пусти говеда.
И знаменитият гост биде триумфално въведен в хладната механа.
*
По това време именно Стамболов, още всемогъщ властник, говореше на дописника на Келнише Цайтунг:
- Аз ослабих руското обаяние в България за пет-десет години.
Ако искрено е говорил Стамболов, това показва, че тоя даровит държавен мъж е бил лош психолог."

Гост

и олекваш неимоверно много, затова го прескачам и давам по същество.

1 Достойни ли са цитираните наши писатели,политици и изобщо знаменити личности и би ли дръзнал някой българин да оспори значимостта им или верността на думите им? Тоя сайт не си е измислил цитатите, а само ги е представил.
2. Историческа истина ли е, че ролята на Русия в нашата история е пагубна, че тя винаги е била срещу нас и ни е вредила всячески и винаги?В подборката се показва повече от убедително това. Русия е била проклятие в миналото за нас и това е недопустимо да се забравя.Има много научни трудове за това.
3.Проекциите в днешния ден са също показателни. Русия продължава да е пагубна за нас. Темата не е политическа и предлагам да не се впускаме в партийна и политическа пропаганда. Да се ограничим конкретно със същността на въпроса - българските велики мъже и отношението й към Русия Иначе мнението ми го знаеш - днешна Русия е типична неонацистка държава - агресивна външна политика, държавен монополизъм, авторитаризъм, мога да приведа поне 5 статии в подкрепа на това.
4.Ужасяващо е, че огромен брой българи не са запознати с истинската ни история. Тук ще посоча някои от излезлите след 10 ноември кииги на тая тема.
5. Източноевропейските народи,жертви на съветската система по времето на Варшавския договор, се отскубнаха от лапите на Русия. Ето къде са те днес - Полша, Чехия, Унгария, Словения, ето къде сме ние. Измежду главните причини за катастрофата ни е огромният процент русопати, или както са по-известни - рублофили.

6. Стихотворението и на мен ми хареса. Но , забележи, че то е за българската сватба и за българската трагедия Измежду основните фактори за днешната ни трагедия са СССР преди и Русия днес.

7- С това да изключим политизирането и да обсъждаме историческите личности и факти.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Ранвир, това, което исках да кажа, го казах.
Ако ти не си успял, времето е пред теб. Smile

Както и пред други, които имат какво да кажат и искат да го направят.

Гост

тая приказка за Освободителката Русия вече е толкова демоде и карикатурна, че може да мине само пред хора ,които смятат Ленин за новия Бог и които не са помръднали и на сантмметър от времето,когато цял един народ беше принуждаван да марширува като маймуни на 7 ноември.Признай си ,че много би искал тоя 7 ноември да е пак същото Very Happy

Специално за теб бонус - как великата Матушка Рус още през 10 век ни освободи пак Very Happy

http://www.extremecentrepoint.com/archives/4878

И само за сведение - Ленин е измежду на великите тирани в историята. Само Сталин го бие, а трети е Хитлер.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Ранвир, палячо, ако си мислиш, че сайтът ХуЛите е място за реклама на сайта ExtremeCentrePoint, според мен, бъркаш.

Гост

палячо, не правя никаква реклама на нищо, а показвам на рублофилите това, за което си затварят очите, свеждайки всичко до сляпото обожествяване на Русия. Омразата ти към Щатите е почти толкова смешна, колкото и сляпото ти преклонение пред Русия.
И да посочвам линк на сайт, той е български, а не съветски песнички, както го правят рублофилите.
Но щом не искаш линкове, ладно.
Без линкове ще ти подарявам статии. Пък ти ги оплювай, если хочеш.
И първи вашата групичка омърсиха сайта с руско съветка агитация онзи ден.
Как русите окупатори грабеха България клед 1944
През 1944-1947 около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече – всички заплати, командировъчни и режийни, по изрично настояване на съветската страна, им се изплащат в долари. Става въпрос за суми, които многократно надхвърлят доходите на среден български гражданин. Установената тогава практика се прилага и от началото на 50-те до края на 80-те години – всички т.н. съветски специалисти са на пълна валутна издръжка от българска страна. Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет, тя значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации.

Със специални решения на МС на НРБ представителите на Съветското командване дори са били освободени от задължението да представят отчетни документи за извършените от тях разходи на българска земя. На практика всеки ден от правителството се гласуват огромни суми (300 – 600 млн лв) за издръжката на Червената армия, за която до края на 1945 биват похарчени 23 млрд лв, а до края на 1947 г. – 60 млрд лв. Когато средствата в държавния бюджет се изчерпват, за издръжката на червеноармейците отиват и сумите, събрани от населението по т.н. Заем за свободата.Който години наред, чрез облигации, изплащаше бедният български народ! в т.ч. и моите родители…

Изнемогвайки под това непосилно време, към края на 1945 МС се осмелява да помоли В. Молотов да бъде преустановено “това безумие, защото хазната ни няма повече средства”. Москва обаче не само не се трогва, но продължава да иска още и още, повече и все повече, с аргумента, че България като “победен съюзник на Хитлер” би трябвало да е дори благодарна, че дава “само толкова”. Цифрови данни за сравнение: 1. Количество на парите в обръщение: 1945 – 70 млрд лв; 1946 – 80 млрд лв; 1947 – 76 млрд лв. 2. Банкови влогове на населението: 1945 – 12 млрд лв; 1946 – 14 млрд лв; 1947 – 34 млрд лв. 3. Средна месечна работна заплата през 1947 г. – 10 000 лв. Скъпичко са ни излезли “освободителите”, а?!
* * *
Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 г., относно поведението на Червената армия в България.

“На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни военнослужещи:

1. Произволно се вземат от местното население работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти и без съответното оформяне на иззетия добитък и хранителни продукти;

2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства и смазочни масла. Това води до проваляне на есенната сеитба.

3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем в домовете на хората в градове и села с цел грабеж, а в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така напр. в с Дивдядово, Шуменско, наред с другите хора е убит и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голямо смущение сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”.

* * *
Дълго време официозната ни сталинска историография у нас твърдеше, че именно “братушките” са ни опазили от териториално осакатяване след края на ВСВ. Всъщност по време на следвоенните мирни конференции и преговори точно САЩ и Великобритания ни спестяват тази злочеста съдба. Именно те са категорично против откъсването на Пиринска Македония от България и даването й на Югославия. Малко по-късно обаче, под внушението на Кремъл, БКП извършва чудовищно национално предателство, развивайки бурна дейност за денационализирането на Пиринско и присъединяването му към тъмницата на народите – Югославия.

С тази цел именно ръководителите на двете държави са привиквани и инструктирани в Москва, като българските вождове щателно изпълняват всички възложени им поръчения. Слава богу, че отношенията между Сталин и Тито много рязко се изострят, което води до провал на идеята… Случаят обаче е използван от Кремъл, за да се освободи от малцината му неугодни актьори на българската политическа сцена – Трайчо Костов и др. Обвинени в антисъветска дейност и връзки с английското и югославското разузнаване, те биват зверски изтезавани и избивани от “инструкторите” на НКВД под командването на главния съветник на нашенското МВР – ген. Чернов. Поведението на тези палачи възмущава дори Вълко Червенков, който се моли на Москва да ги отзове незабавно.
Сталин милостиво скланя да изпълни тази коленопреклонна молба, но на освободеното място изпраща друг кръволок – ген. Филатов. Същият е настанен в кабинет непосредствено до този на българския министър, като на практика изземва неговите пълномощия. Вълната от политическо насилие продължава, като се съсредоточава върху “прочистването” на българската армия от “Вражески елементи”. И затворите започват да се пълнят с бивши “Партизански командири” и да се огласяват от техните вопли …

Хвала на таквиз Освободители !

СССР съсипа наченките на българската високотехнологична промишленост и наложи примитивна енерго- и материалоемка тежка индустрия, унищожаваща околната среда Веднага след нахлуването в България на окупационните съветски войски биват разграбени най-проспериращите около 50 българско-германски предприятия, обявени за съветски военни трофеи. След това България е принудена, според мирния договор от Париж, да възстанови производствения процес в тях, но като предаде немското дялово участие на СССР.

Благодарение на така създадената “кооперация” предприятията много бързо са напълно съсипани и след като те вече не представляват никаква ценност, в началото на 60-те години на България бива продаден обратно бившият германски, вече съветски дял. В края на тази сложна трансформация на собствеността изведнъж се оказва, че русенският филиал на германската Muelhaupt, преди войната произвеждал изнасяни в цяла Европа турбини, вече е започнал да бълва вършачки и редосеялки, чието качество е такова, че единствено като подарък са склонни да ги приемат в Куба и няколко братски африкански и азиатски държави, поели по пътя на социализма.

Подобна схема е приложена и спрямо Ловешката самолетостроителна фабрика, чиято продукция се оценява високо дори от асовете на Luftwaffe. Благодарение на братския СССР след победата на Деветосептемврийската социалистическа революция там от проектиране и изработка на самолети ДАР се преминава към производството на велосипеди и моторетки “Балкан”, а по-късно се сглобява автомобилното чудо “Москвич”! Другата Държавна аеропланна фабрика, тази в Казанлък, произвеждаща самолетите КБ, направо е закрита още в началото на съветската окупация, а висококвалифицираният персонал е натирен.

За ефикасността и рентабилността на предприятията на прехваления съветско-комунистически ВПК е достатъчно да се каже само следното – от Западна Европа те купуват специални легирани стомани и уникални тръби на Manesmann срещу долари, а спецпродукцията си продават за преводни рубли или в най-добрия случай на ембаргови държави или по дъмпингови цени.

Един от шедьоврите на натрапения на България съветско-комунистически ВПК – “Автомат Калашникова” (АК 47) е доста примитивно копие на немската Sturmgewehr 43. Опростяванията действително превръщат АК в нелошо бандитско оръжие, но за сметка на това го оставят далеч от изискванията на съвременните полеви индивидуални бойни системи.

Не по-малко прехвалената бойна машина МТЛБ е на равнището на военната техника от края на Втората световна войта. В което няма нищо чудно – нейният двигател е с лиценз на Generаl Motors от онова време, а трансмисията й е военновременен трофей на Maibach. Нея съветите не успяват дори да копират буквално, а я преработват в по-прост вариант с прави зъби. Тъй като това на свой ред налага промени в предавателния механизъм, нещо непостижимо за съветския технически гений, Москва плаща на щатската Gleeson 12 тона злато, за да изработи необходимите зъбни колела.
=========================================

БРСДП (т.с.)- „майката или бабата на днешната БСП” и нейната борба срещу руските попълзновения спрямо България Официалните документи от ранната история на БРСДП (т.с.) (за чийто настоящ наследник се обявява една модерна лява партия) дават категорично и недвусмислено изцяло отрицателна оценка на руската политика спрямо България.
Хронологически погледнато това изглежда така:
– Руско-турската “Освободителна” война е “…опит от страна на Русия за създаване на българско княжество с надеждата, че то веднага ще се превърне в Руска губерния”;

– По време на Съединението на Княжество България и Източна Румелия именно “Русия беше тази, която се обяви твърдо против Съединението. А когато то въпреки всичко бе извършено, Русия не само одобряваше, но и насърчаваше Сърбия да обяви война на България”;

– Във връзка със събитията около обявяването на независимостта на България партията на тесните социалисти с гордост отбелязва, че се е опълчила “решително против тласването на България в железните прегръдки на руския абсолютизъм” и е противопоставила своя “могъщ протест”“ на “домогванията на реакционното славянофилство, което прикриваше завоевателните апетити на Русия”;

– Руското отношение спрямо Балканския съюз в навечерието на войните 1912/1913 е квалифхицирано по следния начин: “Руският цар изпрати волове и рубли, но не на българските селяни, а на сръбските управници, за да заграбят Македония и да тласнат България в страшна катастрофа”.

Тази действително “страшна катастрофа” изостря до крайност перата на водещите партийни идеолози и публицисти Димитър Благоев и Георги Кирков, които обобщават: “Все тъй “безкористна” беше политиката на Русия през Междусъюзническата война. С нея руското правителство реши да отмъсти на България за голямата й дързост да търси победата със собствени сили и средства и да я използва за за създаване на Велика България. За съжаление българите, опиянени от победите си, забравиха или не виждаха, че Русия е против Велика България”. В претърпяния български погром БРСДП (т.с.) обаче вижда и нещо много положително. А то е, че “Русия сама изтръгна из корен дълбоките русофилски суеверия у нас. Сгромолясването на русофилските суеверия е първата стъпка към освобождаването на българския народ от опекунството на руския цар”.
Основни направления в работата на БРСДП (т.с.) през междувоенния период 1913-1915 г. са разобличенията на Руската легация в София като център за груба намеса във вътрешнополитическия живот на България, разкриването на механизмите на финансиране на руската Пета колона в страната (партии и фигури от обществено-политическия живот) и яростната агитация против намесата на България в Първата световна война на страната на Антантата поради участието на Русия в нея. Когато правителството на Радославов, което все пак трябва да проявява дипломатическа тактичност, поиска да каже нещо антируско и да уязви Матушката – то обикновено дава гласност на статия от “Работнически вестник”. За предпочитане с автор Благоев, Кирков, Христо Кабакчиев или Тодор Луканов (същият е известен и със способността си да провежда ефектни антируски публични мероприятия), …
Думи на Дядото / Димитър Благоев/: “Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. И на Майстора: “Съществува една отлична перспектива за застрашените от руския царизъм балкански народи – създаването на независима държава Украина, която да бъде буфер между Руската империя и европейските държави”.
* * *
Тези сведения, за съжаление, липсват в учебниците по нова и най-нова история на България, скалъпвани в продължение на десетилетия от кремълски хрантутници и измекяри. Няма да ги откриете и във фундаменталните трудове на видния историк агент Гоце или Георги Седефчов Първанов, крупен специалист по история на българската социалдемокрация…

Ranvir написа:

2. Историческа истина ли е, че ролята на Русия в нашата история е пагубна, че тя винаги е била срещу нас и ни е вредила всячески и винаги?

Въобще не е историческа истина. Истината е точно обратната! Русия винаги е била за България, а западните "велики държави" са тези, които са ни вредили.
Достатъчно е да сравним Сан Стефанския договор с договора от Берлинския конгрес, а също да си припомним кой бомбардира София и други български градове и кой поиска бомбардировките да бъдат прекратени.
Но понеже темата уж е литературна, да просна и аз тука едно стихотворение на тази тема:

СВИНЧО ПОЧНАЛ КАТО ВЪЛК ДА ВИЕ

Свинчо почнал като вълк да вие!
И срещу кого - срещу Русия!

Свинчо, всъщност, е свиня голяма!
Но понеже ум в главата няма,
нищо че на тлъст шопар прилича,
публиката "Свинчо" го нарича!

- Затова, че тук е мръсотия,
главният виновник е Русия!
Там живеят зверове и хуни!
Хората са там полумаймуни!
Хранят се със ръж и със картофи!
Ходят само с потник и пантофи!
И, ако не лаем по Русия,
на свине ще се превърнем ние!...

Тъй да се говори за Русия,
или е от пълна простотия,
или искат тя да се ядоса,
да реши да ни прекъсне вноса
на природен газ и на топливо,
на петрол и ядрено гориво.
И тогава ние, щем не щеме,
трябва моментално да умреме!
А Европа, за да ни спасява,
ще се спусне да ни приобщава!

- Тя, свинята, като се напие,
дето иска, може там да рие.
Всяко сметище да обикаля
и във всяка локва да се валя!
То си е във свинската природа.
Да не занимаваме народа!

- Да, но тук не е такъв момента -
тази реч звучеше в парламента!

- В парламента! И такваз гадина?!
И с каква..?
- Със синя бюлетина!
____
Това стихотворение е от книжката ми "Шибана държава". Написано е през 1996 година. Изразите по адрес на Русия са от реч в парламента на тогавашния председател на Народното събрание Александър Йорданов. Който и тогава, а още повече и сега, наистина приличаше на шопар. И се проявява като още по прост русофоб.

Гост

Изследвано е подробно всичко около 3 март 1878г и истината е доста по-различна от тази. Ще ти дам материал, а сега ми е интересно как ще коментираш ето това:

СЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ ПРЕЗ 1944-47г.

Съветската окупация от 8 септември 1944г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва стана ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:

1. Изтребване на българския елит.

2. Стопанско поробване на държавата.

ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ е било планирано отдавна. След като през 1887г. българският елит начело със Стефан Стамболов успешно се противопостави на проруския преврат и до 1994г. успешно парираше руските попълзновения, в Москва са разбрали, че само с премахване на монарха (както направиха с княз Батемберг) България няма да бъде завоювана. Необходимо е било монархическата институция да се изкорени, а за това първо трябваше да се изтреби обществено-политическия елит.

Това не можа да стане с атентата в църквата през 1925г., но се проведе успешно през 1944-1948г. Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944г. бяха избити над 30 000 кметове, учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове.

В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.

Вторият етап на чистката беше позорният безпрецедентен в световната история противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така да “изчезнат безследно”- регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV Обикновено Народно Събрание, цели министерства, Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими”, като регентите разпитите се водеха в Москва от съветски следователи. Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов, и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов … царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност. Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947г.

Общо през 12 затвора и 56-те концлагера в периода 9-ти септември 1944 – 9 ноември 1989г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение от 1946г насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други “неблагонадеждни” или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990г. живи 3000 всички до един бяха болни от лъчева болест или левкемия. А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска ядрена бомба… Случайно оцелелите близки на избитите бяха “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат. След като е изтребен в голяма степен българският елит от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и е говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шуреят и телохранителят му Вълко Червенков да го шпионира. Когато си свърши работата да присъедини България към СССР, Димитров вече беше безполезен и господарите му го отровиха в санаториума Барвиха край Москва през 1949г. След това поставиха на мястото му агента си Вълко Червенков.

С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация” започна насилствено да се налага във Вардарска Македония върната на Югославия и в Пиринска останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за “македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари – “учители”, “книжари” и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”. Беше направена така наречената “правописна реформа” замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното единство на западните и източните български говори, за ад отделят окончателно Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги, или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите се скриха в секретните и спецфондове на библиотеките.

Забранени бяха за издаване и четене дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха или откарани в Москва безценни исторически ръкописи и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете носещи имена на български владетели бяха сменени с имена без титли. Така ул. “Цар Иван Асен ІІ” стана “Иван Асен”, улица “Цар Симеон Велики” – “Симеон” и други подобни кощунства. Държавния герб бе сменен с жалко копие на съветския като датите “681-1944г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни държава.

Химнът беше преправян на три пъти. Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка, като последна гавра с мъртвите.

С поредица от такива мерки българският народ остана без елит и 45 години остана безропотно стадо, което не направи нито един антикомунистически бунт или протест подобни на унгарския от 1956, чехословашкия от 1968г. или полските от 1956, 1968, 1970, 1976 и 1980г. Вината за това обаче не е наша. Просто окупаторите си свършиха добре работата…

СТОПАНСКОТО ЗАРОБВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА започна още през 1944г. На 16 октомври 1944г. съветските окупационни войски откараха в Москва златния резерв на Националната банка. След това от бюджета на ограбената вече държава изтръгнаха 40 милиарда и 213 милиона лева за издръжка на войските си на българска територия. Нови 540 милиарда и 92 милиона лева струваше на България безмаслената “Отечествена война” в която угаснаха нови 32 000 млади живота.

Разорената държава трябваше да има бедни поданици за да са послушни. В началото започнаха конфискациите и реквизициите на по-богатите под форма на борба със “спекулата”. Особено отвратителна беше практиката на “изселване на враговете на народната власт” в провинцията при което верни “партийни другари” се настаняваха в жилищата им и заграбваха дори личните вещи на хората. Така например Цола Драгойчева безсрамно се разхождаше с прочутото кожено палто на г-жа Филова.

Последва пладнешкият грабеж от 1947г. наречен “национализация” с който богатите българи бяха превърнати в бедни. След това ударът срещу заможните и трудолюбиви български селяни с “кооперирането” проведено до 1958г. С “Народните заеми на свободата”, безчислените съдебни и не съдебни конфискации, Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост” и други подобни закони, беше ликвидирана даже и средната класа. Българите се пролетаризираха. Пъкленото дело беше довършено с така наречената “Индустриализация” при която от СССР бяха прехвърлени в България тежки индустрии, обслужващи главно военно-промишления комплекс на СССР, за които България нямаше нито суровини, нито енергия да ги поддържа, нито й бяха необходими. Те замърсяваха природата и вредяха на здравето на хората, а за поддържането им България се принуди да внася огромни количества суровини и енергия от СССР на високи цени. Готовата продукция се връщаше в СССР на ниски цени. Така страната беше заробена с огромни инвестиции, които още повече изтощаваха държавния бюджет, разликата в цените в полза на СССР поддържаше ниски заплати на работещите, (тоест изсмукваше жизнените сили на българите превърнати в роби) и природата ни унищожена. При това в България бяха докарани допотопни и вредни технологии изхвърлени от употреба дори в СССР. Още помня примера със Стъкларския завод “Дружба” в Пловдив, където работеха американски машини произведени през 1924г., продадени на СССР в 1934г. и препродадени на България през шестдесетте. До 1989г. машините си работеха. Това е комплимент за американската техника, но потвърждава горните редове.

На всичко отгоре индустрията ни беше така създадена, че да не е със затворен цикъл и което и да е производство да е зависимо от съветски до окомплектовки или доработки, резервни части, суровини, енергия, технологии, пазари, или от всичко взето заедно. Енергийната система допълнително беше обвързана със СССР – електрическата в паралел със съветската чак до средата на деветдесетте години, газопроводната изцяло зависима от съветската досега. В същото време прекрасните български храни заминаваха на безценица към “необятните съветски пазари”, а в замяна ни продаваха прескъпи и долнокачествени съветски боклуци.

Така се превърнахме в заден двор на съветската империя, в колония осигуряваща главно евтин робски труд. И всичко това под маската на “братската помощ на СССР”. Лишени от собственост, българите работеха цял живот за да купят панелен апартамент или пластмасов “Трабант”. Не е пресилено да се каже, че страната 45 години беше огромен концлагер, пред който робския труд на лагеристите и хитлеристките зверства в “Освиенцим” и “Бухенвалд” бледнеят. Резултатът от всичко това стана ясен в периода 1989-1999г., когато руския пазар рухна и се затвори за България, която изпадна в невероятна икономическа криза поради описаните по-горе структурни дефекти на колониалното й стопанство. Последиците тегнат до днес…

============================================

Това твое стихче също е политическо Very Happy

тъй че не може да няма и малко политика

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите