competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
27 Май 2014 19:10:17 » Състояние на полет |
|
Обожавам уюта на дома и илюзорната сигурност, която притъпява сетивата ми до степен на комфорт. Но не ми е достатъчен, защото е твърде затворен, когато копнея за широтите на степта. Дори и късчето балкон, от който съзерцавам небето, понякога дразни - най-вече с полета на могъщите птици, профучаващи над удобната черупка, в която аз съм статичен.
При все висотата му, неговите корени са дълбоки и го придържат там, където му е мястото - на земята. Затова предпочитам пространствата на парка и усета за безвремие, което носи свежестта на тревите.
Именно там полетът на птиците е жив. По-жив за мен, защото те следват своята мисия, независимо от копнеещия поглед, който хвърлям след тях. Но те са моята мисия. Искам и мога да открадна мъничко от свободата, която притежават, макар и без да преодолявам собственото си тяло, чиято структура така или иначе е само условност за духа.
Сливам се с техния полет, храня се с тяхната посока, изживявам ветровете, които ги водят и бурите, които предизвикват. Тичам след тях с насладата от единственото истинско усещане за въздух в дробовете и за посока, чийто завършек е да се докосна до състоянието на летеж, което дават на дръзналите да го потърсят и застигнат в безбрежния танц на мига.
Мога да го правя безкрай и го правя. Преди, по време и много след нашия бяг. Когато сърцето ми ще се пръсне и се строполя с доволно изплезен език, заровил лапи в росната трева. Няма значение, че съм друг биологичен вид - аз мога да летя... в душата си, с всеки дъх, с всеки удар на сърцето.
Мога да го правя във всеки миг и го правя. Преди, по време и дълго след този споделен бяг, заради който се сливам с всемира чрез няколко гълъба и едно доволно куче.
Само тогава аз съм жива - толкова жива, че вълнението ме кара да се отдам изцяло, за да се прибера доволна, без капка сили, но със слънце в очите. |
|
|