"Сонет 130" и Ганка Филиповска във Варна

ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“

И

ИК „ЖАНЕТ 45“

Представят

ГАНКА ФИЛИПОВСКА

ПЪРВИ СБОРНИК РАЗКАЗИ

„СОНЕТ 130”

18.30 ч – 11 април /петък/ 2014 г

Тя може да пише еднакво добре и проза, и поезия, и каквото си поиска. Думите й се подчиняват и извайват най-невероятните сравнения, попиват и препращат всеки звук, жест, емоция…
Не, не е просто техничност, макар че в шеговита форма си е позволявала да дава пародийни рецепти как да се справиш с литературните жанрове. Приемам нейното писане като дълбоко съпреживяване, влизане в кожата на всеки един от образите и раздаване без остатък. Избирам напосоки:
” След като тръгна, дните загубиха цветовете си и се занизаха, белезникави и бодливи като непран козяк”.
Посягам с респект и с известни резерви към разказите й. В тях липсва онази разтегната до неестественост позитивна маска. Героите й са оголен нерв, реагиращ на най-дребния и тривиален полъх на ежедневието, и много, много истински. Силата й е в детайлите и в онези тънки и деликатни прозрения. Не претоварва текста с тях, пуска ги мимоходом, те не доминират, не се набиват, просто разтварят разказа и го моделират и оцветяват така, че той попива в съзнанието и трудно можеш да се измъкнеш от въздействието му:
„От връзката си с Кари осъзна, че младостта е вечно усмихнат нехранимайко, който живее в лятото, а старостта – сълзлива просякиня, захвърлена в безнадеждните предели на зимата. Младостта не виждаше нищо друго освен себе си; старостта забелязваше и най-малкия детайл извън себе си...“
Идва ми понякога в повече, но съм пристрастена към творчеството й. Всеки разказ ме изкарва от равновесие за дни, но също толкова дни се боря с любопитството си след като съм засякла нещо ново, а не съм го прочела. Знам, че има какво да сподели и то е не е просто една история, а поредния урок по словестност. Защото не в сюжетите, а в думите с които рисува, тя влага магията си така, че те държат буден и привързан и след момента, в който са изтекли финалните изречения.
„ Финият ѝ слух различи невероятните звуци и разпозна неземния талант на мъжа – той свиреше като за последно, в неговата интерпретация на „Чучулигата” имаше бездънна тъмна страст, тя неумолимо като смърт повличаше слушателя и го оставяше бездиханен, превръщаше го в коруба, в която резонира мелодия от други селения, излизаща свръх човешките представи за съвършенство. “
Няма какво да кажа повече, освен че съм щастлива за първата й книга „Сонет 130”, сборник събрал част от разказите й, и това че галерия „Арт Маркони” ще домакинства варненското представяне. На добър час на тази книга! Ваня Маркова- галерия „Арт Маркони“

Модератор Записан(а): Oct 03, 2004 Мнения: 1073

До петък значи! Smile

Почти сигурно ще закъснея, но няма да пропусна.

Добре си си дошла във Варна! Smile

Да пълниш кладенци със сълзи
Три дни поред излизах слънчев от вкъщи и малко по-късно влизах в офиса вмрачен и сериозен. Три дни поред прекрасното време навън воюваше с разказите в “Сонет 130″ на Ганка Филиповка и губеше. И това ми харесваше – този сборник е в конфронтация с всичко насилено позитивно, което се трупа около ни. Той е обратното на магическия реализъм. В него реалността е в пълния си хищен блясък, в цялата си стихийна драма, в една сладка, прекрасно написана болка, която сърцето безпогрешно чете. Сборник, над който ще бъдат проляти безброй сълзи и не е срамно, че и аз добавих няколко към тези бъдни кладенци от прочистени души – разказът “Ножче за педикюр” е нищо по-малко от шедьовър със смазващ край, отвъд който няма какво повече да се каже, само чистата емоция стои оголена. А кръвта си шурти.
Дебютът на Ганка Филиповска е бляскав, но с онзи приглушен блясък на старо злато – като древна, очукана от вековете чаша, давила мъката на мнозина. Историите в сборника са смайващо реалистични и май е доста вероятно да са точно такива, животът е изобретателен в начините да мъчи своите подопечни. Изневери, угаснала любов, омраза и безразличие – на пръсти се броят разказите, в края на които има светъл лъч, има усещане, че може би следващият ден ще е по-хубав от калното настояще. Всички други са безмилостни, истински и непоколебими в това, което искат да кажат – че колкото и да си фантазираме в розово, все пак сме приковани към тая земя и трябва да понесем теглото си. Не, не казвам отреденото тегло или нещо подобно, тая утеха, че всичко се случва по причина, като наказание или пък изпитание от жестокосърдечен бог – реалността се гради въз основа на използвани или не възможности, на решения, взети в точен или погрешен момент… или на ненавременен отказ да прозреш как сам копаеш гроба за студеното си, вкочанено тяло. Героите на Ганка Филиповска живеят около нас – ние сме нейни герои в най-тежките си моменти.
Съмнявам се ,че “Сонет 130″ може да привлече неизкушения читател с името или корицата си – но мисля, че от ръка на ръка, от сълза на сълза те ще стигнат до много хора. И от това те ще станат повече човеци – виждайки тези осакатени съдби, тези погромени животи, тези пропиляни възможности за щастие може би ще бъдат спестени други ненавременни драми зад прозорците на безличните жилищни блокове. Това е прекрасна литература, която удовлетворява нужди, които понякога ни е срам да си признаем, че имаме – от преживяването на истинска, неподправена и чиста емоция. Всеки от тези разкази е малка смърт, която си заслужава умирането.
Благодаря на Милена Ташева за поредната прекрасна препоръка – вижте нейното ревю за книгата в “Аз чета”, а още един убедителен глас в полза на сборника има в “Изгубени в прехода”.
Христо Блажев

Успешно представяне, anonimapokrifoff!

Латинка-Златна

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Алфа, Латинка-Златна, благодаря за съпричастието!

По път и над път със "Сонет 130" на Ганка Филиповска

Читателски отзив

Един слънчев петък, на влизане в софийската книжарница „Български книжици”, пред очите ми попадна сборникът с разкази на Ганка Филиповска с поетичното заглавие „Сонет 130”, с дизайнерски „начервосана” корица и логото на „Жанет 45”.
Изненадах се от срещата с Ганка, понеже бях свикнала да я чета из виртуалното пространство, спорадично да я виждам в различните й превъплъщения: поетически – модерни и класически, разказвачески – криминални и комични; в мъжки и женски одеяния... и искрено се забавлявах на нейното остроумие и характерна стилистика, чрез която е разпознаваема дори когато е под „анонимния” си псевдоним. Но, понеже отдавна не бях засядала да я разлиствам с "мишка", без колебание и с голяма доза любопитство си купих нейната книга. Хем познат автор, хем четиво за съботното ми пътуване с влака по Искърското дефиле.
Е, така се случи, че в събота по пътя, отваряйки „Сонет-а” на Ганка Филиповска, за пръв път от много време пропуснах красивите есенни пейзажи, понеже четивото ме повлече по-силно от крайречно свлачище и стръмна балканска урва.
След петия разказ взе да не ме свърта, загложди ме желанието да набера телефона на Ганка и да й кажа, че книгата ме е стиснала за гърлото, преобръща ми душицата с хастара навънка, тъпани ми блъска в кръвта, цеди ми сълза през жадното читателско око... Но нейсе – оказа се, че нямам телефонния й номер!
Боже, колко сме разглезени днес ние, дигиталните читатели, колко сме изгубени без лаптопите, писитата, айподите и всичките модерни машинарийки на съвременната комуникация!
Примирих се с невъзможността начаса да чуя писателката – чунким можех да звънна през август на Димитър Талев, когато препрочитах „Железния светилник”?
Пак ме повлече бързеят на Ганкините истории, истории белязани, направо жигосани от силата на съдбата; заредиха ми се героите – хора, толкова плътно създадени, че забравяш за художествената им призрачност и се идентифицираш с тях, без да имаш на практика нищо общо с битието им.
Обикновено човек харесва онова четиво, в което лесно се припознава, което изказва собствените му мисли, изразява собствени възгледи или лични, силни до неописуемост, чувства. Моята голяма изненада бе феноменалното привличане към съдбата на много различни от мен човеци – лирическите герои. Въпреки ясната представа, че това не е точно моят живот, че тяхната съдба няма нищо общо с моята (дори на моменти си казвах „Слава Богу!”), майсторлъкът на Ганка не можеше да ме остави индиферентна нито към сюжетите, нито към психологизма в изграждането на образите, нито към метаморфозите на самия разказвач.
В тази книга той е в състояние на непрестанна метаморфоза, сякаш това не е проза, а театър. Няма го изповедният „аз”, който често в други четива ми е навличал собствената си кожа и ми е трансплантирал собственото си сърце.
Разказвачът в тази книга телом и духом е във физическото, менталното тяло и аурата на хората, чийто живот развива, чието сърце възражда, чиито мотиви и чувства материализира – само с вълшебната пръчица на словото.
Толкова истински разказвач, че след някои разкази, като „Ъгъл”, „Глад”, „Мария и Магдалена”, „Въженцето”, „Съвършената друга”, „Еленко!”, „Сонет 130”... притварях книгата, за да видя на корицата снимката на познатата ми непозната Ганка Филиповска и да се убедя, че не сънувам.
И все пак до гара Мездра успях да изнамеря телефонния номер на Ганка и в скороговорка да й споделя първата си еуфория от нейната книга. Защото е пълна глупост, при положение че и двете сме живи, да не си кажем добрата дума, особено щом тя иде искрено.
Единственото нещо, което не ме изненада в презапознанството ми с автора на „Сонет 130”, е стилистиката на повествованието, изчистеният изказ, плътното гъвкаво пространство между думите, концентрацията на изричането с ясното съзнание за професионализъм, с пълното уважение към интелекта и времето на читателя – още едно достойнство на тази книга, още един повод да изпитам благодарност към четивото.
Неотдавна в едно интервю нарочно запитах писателя Деян Енев „как се пише истински разказ? Кое го отличава от простото споделяне на мисли и чувства в проза?”, на което той ми отговори:
"Съществуват десетки и стотици дефиниции за къс разказ. Те работят в курсовете за творческо писане, но не съм много сигурен доколко са полезни в писателската практика. Все пак, струва ми се, в основата на добрия разказ лежи, на първо място, моментът на прозрение, на епифания, който задължително трябва да присъства в четивото. На второ място, добре е това да се случва чрез съдбата на истински, жив герой или герои. И на трето, но не на последно място, разказът трябва да разчита на автентични емоции." (в. „Дума”, 3 август 2013г.)
Сверявайки си часовника с големия майстор, си давам сметка, че в разказите на Ганка Филиповска ги има именно тези най-важни неща: прозрението – да уловиш на върха на моливчето божията промисъл и искра в живота на човека; съдбата на истински герой – като ни го явиш на белия лист от плът и кръв, автентичен до мозъка на костите и до най-затулените ъгли на съзнанието и подсъзнанието; автентичните емоции – пълна палитра, голо изпитание за всички сетива, след което ти трябва време, за да се върнеш в себе си.
Моето четене на „Сонет 130” започна във влака, сетне продължи – предимно на път: в автобуси, трамваи, в метрото. Разтварях книжното тяло все по-важно и наперено, особено в съседството на спътници, зачели се в жълти вестници и булевардни книжици, докато не вземат да надничат в моята книга, докато не ги поведе за носа някое Ганкино изречение, докато не запомнят нарисуваното с червило сърце на първа корица и не тръгнат сами да го търсят.

Автор: Илиана Илиева

22.10.2013 - 15:15

Посетено: 499

Лъжи, смърт, самота и лудост в ,,Сонет 130“ на Ганка Филиповска

Съвсем възможно е да е вярно онова, което се говори за тъжните истории. Как именно те въздействат най-силно на човешката психика и остават най-дълго в нея. А веселите действат на момента, след което бързо избледняват. Можете да сте уверени, че и два разказа от ,,Сонет 130“ ще бъдат достатъчни, за да запомните книгата за дълго време. И да пожелаете да прочетете още. Книгата е мрачна, но не по готическо-мистериозен начин. А по онзи тъжен , който те хваща за гърлото и те пуска дълго след като си я пуснал.
Срещата ви с разказите няма как да не бъде любопитна. Най-малкото, защото ако не сте чували за Ганка Филиповска досега, самото издание няма да ви привлече с нещо особено. Нито корицата, нито написаното на гърба ѝ ще ви дадат някаква представа за истинското съдържание на книгата. А то надскача всяко първоначално очакване.
,,Сонет 130“ съдържа едни от най-песимистичните разкази, които някога ще прочетете. Лъжи, смърт, самота, лудост и изневяра се обличат в лицата на приятелите ни, на семейството ни, на познатите ни, за да ни подшушнат, че всичко може да се обърка, ако му позволим.
Въпреки мрачната атмосфера, която витае в книгата, зад разказите твърдо стои един прекрасен стил на писане, един разказвач, който определено знае как да борави с думите. Макар и свързани като настроение и нюанси, разказите не преливат един в друг, а живеят свой собствен живот.
Ганка Филиповска пише така все едно всеки един от героите ѝ реално съществува и тя е преживявала с него всеки един от описаните тежки моменти. Жестовете, поведението, думите на хората, които срещаме в ,,Сонет 130“ са плътни и живи. Може би просто няма как да бъде измислено нещастие, което още не се е случило някога на някого. Няма как да бъде измислена болка, която не е изпитана.

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

След това, което е написала Илиана Илиева за книгата ти, едва ли може да се каже нещо по-поетично и по-затрогващо, Анониме и аз ти пожелавам повече читатели с подобно на нейното усещане! Но ти пожелавам и от другите, които с недоверие посрещат всяко ново заглавие, защото си абсолютно способен да преобърнеш мисленето и отношението им!
Хубава среща с родната Варна!

Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Ганка ФилипОвска, пожелавам ти "на добър час" и никакъв попътен

вятър - той лодката клати! Нека бъде "багщаг", за да изпъни

варненските платна. Smile

от сърце и ...(.)

На върха на ножа

Дърветата отново се разлистиха
в прозирна резеда,
по-уязвима и от пеленаче.
Разцъфнали момичета във парка:
в очите с лунни пеперуди
и с облаци калинки
в лукавия невинен смях.
След тях вървят момчета –
оглупели котараци,
надушили любов...

Ако човешкият живот е гозба,
вряща във вселенското гърне,
то Господ е готвачът:
прибавя щедро куп подправки,
но пролет –
само на върха на ножа.

в потвърждение, че Ганка може да пише великолепно в който и жанр да си избере

в суматохата забравихме да поздравим Ганка с рождения й ден - 12.04.
Поне й спретнахме подарък, като споделихме първата й книга. Тя здраво стои на земята и не се е взела насериозно от факта, че "Жанет 45" са направили компромис със себе си, пренебрагвайки правилото си да издават млади автори, и са издали книгата й.Лично Божана, която категорично отказва да я коментира, разбирайки на колко години и авторката, прочитайкия я възкликва: "Къде си била до сега?". Не се е повлияла и от многобройните коментари, суперлативи и отзиви. Приема за справедливи и тези, които са неодобряващи. Наясно е с пътя на споделеното слово. И си е поела кръста. Не се срещат често такива творци, които вървят изправени и след сполетялата ги заслужена слава, здраво стъпват и се усмихват сърдечно. Беше удоволствие!
Laughing

...докоснах се, сега чета...силен разказвач...хваща за гърлото и не пуска...докато не пуснеш някоя и друга сълза...да не кажа рев...

Да си ни жива и здрава, Филиповска, аноним такъв...хех

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Благодаря на всички, които присъстваха, както и на тези, които тук ми пожелаха успех! Благодаря на Ваня и Жоро - без тях вечерта не би могла да се случи такава, каквато беше!
Док, с теб почти се разминахме, но следващия път, когато си дойда във Варна, ще наваксаме пропуснатото в някое уютно кръчме край морето!

ХуЛитер Записан(а): Nov 25, 2007 Мнения: 62

Една от най-радаващите творби на пролетния бал! Много благодаря, че го припомни. Не бях в града, за да присъсвам, инак не бих пропуснала, но се надявам, че предстоят още вълнуващи творчески срещи. Честити пролетни празници накуп на всички, да са озарени през всеки миг на битието и да имаме все така достойни поводи за празнуване Smile

След екшъна със служебнотии и битовизми, би било празник да почета малко умнописи и подишам из нечия красива атмосфера.

Markoni55 написа:

На върха на ножа

Дърветата отново се разлистиха
в прозирна резеда,
по-уязвима и от пеленаче.
Разцъфнали момичета във парка:
в очите с лунни пеперуди
и с облаци калинки
в лукавия невинен смях.
След тях вървят момчета –
оглупели котараци,
надушили любов...

Ако човешкият живот е гозба,
вряща във вселенското гърне,
то Господ е готвачът:
прибавя щедро куп подправки,
но пролет –
само на върха на ножа.

в потвърждение, че Ганка може да пише великолепно в който и жанр да си избере

Н А Д Б Я Г В А Н Е С Ш Е К С П И Р
на Ганка Филиповска за премиерата на сборника с разкази „Сонет 130”

МУЗАТА – ОТ ПРОЗАИЦИТЕ – БЕГОМ ПРИ ПОЕТИТЕ ТУ Е ПРИ ПЪРВИТЕ, ПРИ ДРУГИТЕ - СКРИЙ СЕ. РЯПА ДА ПАПКАТ НА ШЕКСПИР СОНЕТИТЕ ПРЕД ФИЛИПОВСКИЯ „СОНЕТ 130”.

НО НЕКА НАГАЗИМ В РЕКАТА, ДЪЛБОКАТА О, ТОВА ЛИ Е „ПО ВИЕТНАМСКИ РЯБИНА”? И С ЛЮБОВТА СИ „МАРИЯ ЗЕЛЕНООКАТА” ИЗПЕПЕЛЯВА НИ МИГОМ КАТО ПУСТИНЯ.

НА СЛОВОТО НЕКА СЕ КЪПЕМ В ЛЪЧИТЕ И НЕКА ПОСКИТАМЕ В СЮЖЕТНИЯ РАЙ, А ЩАСТЛИВИТЕ РУЧЕИ, ТАМ ВЪВ ОЧИТЕ СА ОТ РАЗКАЗА „МАЩЕРКА” ВОДОПАДИ ОТ ЧАЙ.

А СЪЛЗАТА КОЙ ТАКА СКРИШОМ ПОТУЛИ Я БОЖЕ, СЪЛЗАТА, БЛИКНАЛА ИЗВЕДНЪЖ. ТРОГВА СЪДБАТА НА ГЕРОИНЯТА „ЮЛИЯ” С ЧУВСТВАТА, СИЛНИ КАТО ЮЛСКИЯ ДЪЖД.

ФИЛИПОВСКА, ДАР СЛОВОТО ОТКЪДЕ СЕ Е ВЗЕЛО В ТАЗИ ПРОЗА ПРЕКРАСНА, МЕКА И СЛАДКА... НЕКА СЕ МЪЧИ НЕЩАСТНИЯ МАВЪР ОТЕЛО С ГОЛИ РЪЦЕ ДА УДУШИ „БЯЛАТА ЗЛАТКА”.

ТАЛАНТЪТ ТИ ГОСПОД ИЗСИПАЛ Е С ШЕПИТЕ И МУЗАТА НЯМА КАК ВЪВ ТЕБ ДА СГРЕШИ. ЛИЧНО АЗ ЩЕ НАСКУБЯ НА ШЕКСПИРА РЕПИТЕ, А ТИ, СКЪПА МОЯ, ПИШИ, ФИЛИПОВСКА, ПИШИ!

11.04.2014 г. Сергей Сергеев Варна /don sergione/

На Ганка Филиповска с много обич, по повод първата й книга „Сонет 130“

На всички ни известна като Аноним
и апокрифно някак си прикрила
личността си зад рисунък фин
със словото си ни е покорила.

Гаргара са поезията, прозата,
когато се присегне към перото.
На скромността не й отива позата,
перфектна, талантлива е защото!

Без нужда от изкуствена украса
за мозъчните клетки и неврони –
се срещаме със следващия разказ,
привидно къс, а вътрешно огромен.

И в него с тежки пръсти те докосват
и светлина, и собствената сянка.
Това го може само Филиповска,
но да не чуе “воайорът” Ганка.

Ваня Маркова и Венцислав Василев

Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите